Йордан Матев с Невена Коканова в сцена от филма „Тютюн“
Йордан Матев с Невена Коканова в сцена от филма „Тютюн“

Йордан Матев, който днес щеше да навърши 90 години, е от онези актьори, които светкавично заемат свое значимо място в територията на тази професия. Веднага след завършване на ВИТИЗ през 1953 г. стъпва на сцената на Народния театър, а скоро го открива и киното, в чиято история ще остане с една роля, която е еталон в това изкуство – Борис Морев от„Тютюн“ на режисьора Никола Корабов. Отива си твърде млад, ненавършил 40. Може би поради това няма да намерим някакви мастити биографии и студии, посветени на личността и творчеството му. Но пък от спомените на неговите колеги, приятели и почитатели ще усетим от какъв голям калибър е той като човек и артист. Ето защо оставяме някои от тези спомени да говорят сами за себе си, т.е за него.

„В началото на петдесетте години, когато като млад инженер се мъчех в свободното си време да пиша нещо, в моята квартира на улица „Екзарх Йосиф“, недалеч от пожарната команда, най-чести гости бяха актьорите. Всичко започна с моето приятелство с Йордан Матев (Данката), този най-страховит Тибалт на сцената на Народния театър, динамичен Иванко в Друмевата пиеса и още по-трагичен Борис в „Тютюн“. Данката, чийто емоционален настойник беше Есенин и който искаше да живее и умре като него. В онези години на големите надежди Данката играеше дон Карлос — най-надеждния образ в мрачното кралство на Филип Втори и думите от сцената имаха особено звучене в залата. Много пъти по-късно си мислех, че той щеше да бъде чудесен Карл Моор (от „Разбойници“ на Шилер, бел. ред.), защото имаше нещо много оптимистично в собствения му трагизъм. Данката, който умря неочаквано една година преди да напусна България, след като алкохолът беше станал най-верният му приятел. Но тогава, в началото на петдесетте години, това беше силен, настъпателен млад човек, който търсеше да изрази себе си.“

Из „Задочни репортажи за България”, Георги Марков

„Йордан Матев остава в моята памет като един от не само талантливите български актьори, не само добър партньор, честен партньор на сцената, но и един изключително организиран и дисциплиниран актьор. Това на нас ни създаваше усещането на хора, които работят с другар, който им помага да имат своето самочувствие на сцената.“

Иван Кондов, актьор

„Неговото присъствие в павилионите на Киноцентъра все още не се е изличило. Рецитаторските подиуми още носят отгласите на богатия му и неспокоен глас. Онова, което създаде на сцената, на екрана, на магнетофонната лента, дълбоко е влязло в моите естетически пристрастия… Малко живя и малко успя да осъществи. Неговото дело остана недовършено, мястото му в българския театър – незаето. Но в сърцата на ония, които го познаваха, той си запази завинаги своята вечно жива частица“.

Лиза Матева, съпруга на поета Павел Матев и дългогодишен гл. редактор на редакция „Литература и изкуство“ в програма „Христо Ботев“ на БНР

      Спомен на Лиза Матева по повод 10-годишнината от смъртта на Йордан Матев - запис от 1978 г.

В Златния фонд на БНР се съхраняват записи на рецитирани от Йордан Матев стихове. Те са свидетелство за това, от какъв формат е този изключителен актьор. И до днес той е смятан например за един от най-добрите интерпретатори на поезията на Никола Вапцаров.

      „Писмо“ – изпълнява Йордан Матев
      Йордан Матев рецитира „По алея Яворов“ от Теодор Траянов и „Понеделник“ от Владимир Башев – запис от 1967 г.