100 години от рождението
Лична и задълбочена е поезията на Блага Димитрова (2 януари 1922 – 2 май 2003). Нейната дишаща поетика ни въвлича в най-сложните проблеми на човешката индивидуалност. Лиричното себевъзприятие на младото момиче се проявява в ученическите ѝ години, които тя прекарва във Велико Търново. Иначе родом е от Бяла Слатина.
„Отраснах край Стамболовия мост над Янтра, където художниците много обичаха да разполагат своите триножници. Наблюдавахме ги с другите деца как бъркат боичките и неведнъж сме им носили вода от чешмата. Спомням си художествения свят на Борис Денев или как се учудвах от творбите на един чуждестранен творец – четката му отразяваше небуквално, съвсем различно, това, което той наблюдаваше през очилата“ – споделя Блага Димитрова за своите първи неосъзнати тогава вълнения за това какво е изкуство. Чуйте стихотворението ѝ „До утре“ в изпълнение на актьора Мирослав Миндов, запис Златен фонд на БНР, 2002 година:
Словото и музиката
„Известно е, че поетите се делят на две групи – едни, които имат афинитет към живописта, някои от които дори и художници, и други – свързани с музиката. Не само ми е била близка втората група, но без да зная, че Марина Цветаева и Владимир Маяковски са разглеждани от този аспект – музика и слово, двамата руски поети ми бяха любими още от ранна младост – казва Блага Димитрова. – За мен музиката и поезията не са две отделни изкуства. Така се сложи моят път, че те вървяха заедно, споени в едно и не мога да разсъждавам поотделно върху двете. Именно моят професор по пиано Андрей Стоянов пръв ме въведе в стихосложението.“ За уроците, които ѝ разкриват „хармонията на света“, разказва поетесата в интервю за Националното радио от 1987 година:
Срещите с проф. Андрей Стоянов са извор на творческо общуване между музиканти, поети и литератори. Те надхвърлят представите ни за обичайния урок по свирене. Младата поетеса общува с пианисти като Юри Буков, Златка Арнаудова, Лили Атанасова, а личността на самия професор е пряк духовен мост към средата на „Златорог“, към културната традиция на психолога и философа проф. Спиридон Казанджиев, към спомена за големия литературен историк Боян Пенев и литературния историк Владимир Василев, към творчеството на Николай Лилиев, Йордан Йовков и много други. Музикалността в поезията на Блага Димитрова и търсенето на прадревни смисли коментира литературният критик Михаил Неделчев в разговор за Радиото от 1991 година:
Наследството
„Името на Атанас Далчев бе като парола за нашето поколение стихотворци. Неговите три малки книжки „Прозорец“, „Стихотворения“, „Париж“ с излинели меки корици, с пожълтели страници сякаш обгорени от обич, болка и доброта държахме в ръцете си с трепет и ги разтваряхме като истински прозорци към света, откъдето нахлуваше свеж въздух – спомня си Блага Димитрова. – Обгръщаше ни поезията на простите неща, на конкретната, дишаща с човешка топлота всекидневност, позната и преоткрита наново поновому.“
Кои са големите имена, които формират младата поетична генерация от втората половина на XX век и по-специално кои български поетеси са наследнички на волния и непокорен дух на българката, чуйте в изказванията на Дора Габе, запис от 1973 година, и на Елисавета Багряна, запис от 1981 година:
При удостояването ѝ със званието кавалер на Националния орден за заслуги на Франция през 1993 година Блага Димитрова казва: „Възприемам наградата като едно напомняне за нас, българите, че ние имаме място в Европа, тъй като тя се дава и за писателско дело, и за граждански заслуги. А за това, че се връчва на жена за първи път, аз се приемам като едно продължение на делото на българските жени творкини в изкуството като Мара Белчева, Елисавета Багряна, Дора Габе, Анна Каменова. Аз съм тяхна следовница и тази награда е едно своеобразно отличие на тяхното дело, което ми е служило за пример.“
Мостовете
Учи в Класическата гимназия в София и завършва специалност „Славянска филология“ в Софийския университет. Огромният обем книги по литература, история и традиция, с които борави в оригинал, не само разширяват интелектуалния ѝ кръгозор, но я нареждат и сред най-изтъкнатите ни преводачи. През 1977 година получава международната награда от полския ПЕН-клуб за превода на епичната поема на Адам Мицкевич „Пан Тадеуш“. Превежда книги на полската поетеса Вислава Шимборска, много преди тя да бъде удостоена с Нобелова награда. Заедно с езиковеда проф. Александър Милев през 1969 година създава широкопознатия от училищните антологии вариант на Омировата „Илиада“ – „Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев…”. А през 1984 година става носителка на наградата „Лундквист“ за превод на шведска поезия.
Освен че твори във всички жанрове на поезията – от поемата до късото лирическо стихотворение, Блага Димитрова е автор и на есеистика. В творчеството си третира темата за хомо балканикус като жива смесица на посоките, което от една страна е богатство, но от друга – изпитание. „Непредвидимо и неуловимо същество е балканецът, странна порода, дали защото тука е кръстопътен наш свят, та са се пръквали най-различни характери и най-различни сблъсъци е имало“ – коментира тя по повод книгата ѝ със стихове и есета „Балканиада-ада“. Засяга и темата за фемина балканика в лицето на майката, която отглежда сама децата си след войните, и като творец и независим човек, на когото му е нужна страшна сила, за да преодолее стереотипа на балканския патриархален модел. Запитана в интервю от 1999 година дали мостовете между балканските нации са добре съградени, Блага Димитрова споделя своето виждане по темата и чете стихотворението си „Ключов камък“:
Романите в звук
Творчеството ѝ е богато както на теми с общочовешки измерения, така и на жанрове. Създава изключителни творби за историческото развитие на българския роман, сред които: „Пътуване към себе си“, „Страшният съд“ и „Лице“. В Златния фонд на БНР се съхраняват записи на други два от известните ѝ романа – кратък откъс от „Лавина“ в актьорски прочит на Соня Маркова, запис 1995 година, и част от екранизацията на „Отклонение“ по сценарий на Блага Димитрова, режисьори Гриша Островски и Тодор Стоянов, в ролите Невена Коканова (Неда) и Иван Андонов (Боян) – радиоизлъчване 1970 година:
Първата жена вицепрезидент
Моралните и социални проблеми я вълнуват не само като писател, но и като гражданин. Тя е сред основателите на ключовите неправителствените организации от края на 80-те години: Обществения комитет за екологична защита на Русе и Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Участва в първия свободен митинг в София след падането на Тодор Живков от власт и призовава за „обновена, цивилизована, свободна и независима България“. По-късно е част от ръководството на Съюза на демократичните сили, а на президентските избори през 1992 година е избрана за вицепрезидент. Същата година напуска поста поради несъгласия с Желю Желев. Според историка и дипломат Ангел Димитров и в политиката, и извън нея Блага Димитрова успява да наложи един стил на толерантност и принципи, в който диалогът има смисъл. По думите му тя си остава поет и в тривиалността на политическото ежедневие, като изстрадва социалните теми, с които се занимава. Чуйте неговото мнение за оттеглянето ѝ от политиката – интервю за БНР от 2003 година:
В личен план
През 1967 година писателката посещава военен Виетнам. В един детски дом среща малката Ханна и в нея веднага се заражда желанието „да я изтръгне от смразяващия ужас на войната“. Майката на момиченцето се съгласява и Блага Димитрова я отвежда в България. За Ханна се грижи заедно със съпруга си писателя Йордан Василев, а детето се обръща към тях с „леля“ и „чичо“. Това решение не е провокирано единствено от майчински инстинкт на съхранение, то представлява здраво заявена гражданска позиция, която Блага Димитрова успява да материализира.
Съвместният живот с Йордан Василев преминава в любов, разбирателство и пълноценно творческо сътрудничество. Двамата създават двутомник за живота на Багряна – книга, и биографична, и която възстановява спомена за някои забравени творци около кръга „Златорог“. Именно като редактор и литературен критик Блага Димитрова се превръща в жива връзка с българската литературна култура от 20-те и 30-те години на XX век. Тя има и съществен принос във възкресяването на творческото дело на Боян Пенев, който има големи заслуги за осмислянето на нашата историческа съдба и за ролята на българската интелигенция в културния развой на страната.
В спомените за своята съпруга Йордан Василев разказва за американския писател Джон Ъпдайк, който посвещава разказ на Блага Димитрова, а после го включва в книгата си „Музикално училище“, донесла му награда „Пулицър“ – запис 2003 година:
Обичаната
Повече от двадесет композитори създават музика по нейни стихове. Сред тях е Георги Златев – Черкин. Той е автор е на песните „Без мен“, „Вик“, „Не трябва да мисля за теб“ и „С теб“. Чуйте последната творба в изпълнение на мецосопрана Реса Колева, съпровод на пиано Лиляна Байнова, запис Златен фонд на БНР:
Блага Димитрова заема специално място в литературната традиция на българския XX век. Нейното художествено слово носи паметта на вековете, окрилява индивидуалността и възпява универсалните човешки ценности.