Творчеството и приносът му ще останат завинаги в културното наследство на България. Животът му е посветен на изучаването, съхраняването и популяризирането на българския форклор. Неговото дело в безкрайните му дебри е фундаментално. Още като студент е ръководител на различни хорове и състави и това му занятие е за цял живот. За него казват, че е един от последните възрожденци и споменът за него трябва да се подържа жив не по юбилейни поводи, а защото е човек насъщен. Това е Михаил Букурещлиев (9 април 1930 – 5 октомври 2018) – фолклорист, етномузиколог, пръв изследовател на българския детски музикален фолклор, диригент, композитор, активен общественик. Нека оставим сам той да допълни биографичните бележки за него:

„Роден съм в София. Завърших средното си образование в Дупница. Кандидатствах и бях приет в педагогическия отдел на Музикалната академия в София. След като завърших висшето си образование и през 1953 година успешно издържах конкурса, станах редактор в редакция Народна музика на Радио София. Постъпих при Георги Бояджиев. На всички добродетели съм се учил от Парашкев Хаджиев, Марин Големинов, Веселин Стоянов, проф. д-р Стоян Джуджев – все колоси в музикалното изкуство. После продължително време работих в Института по музикознание на БАН, чийто директор по това време беше Петко Стайнов. Чест, но и отговорност за мене беше да наследя от Филип Кутев Държавния ансамбъл за народни песни и танци, приел неговото име. Като негов главен художествен ръководител се пенсионирах в ансамбъла.
Фолклорът, разбира се, е несменяемата емблема на България и живата нейна история. Затова с голяма страст се хвърлих в неговото изследване. През 1981 година защитих дисертация на тема „Детският фолклор на България“, а седем години по-късно станах старши научен сътрудник в БАН. Чета лекции в Софийския и Благоевградския университет. За времето от 1968 до 2010 година съм съставил 14 сборници. Написах книги за Манол Михайлов, Цвятко Благоев, Стоян Величков и други фолклорни изпълнители.“

Десет години от живота на Михаил Букурещлиев преминават в „Старата къща“. В Златния фонд на БНР е съхранен запис от 2005 година, в който той разказва спомените си за първите години на редакция „Народна музика” в Радио София, разказва за постъпването си през 1953 година, за колегите, за създаването на Ансамбъла за народни песни към Радиото и възраждането на фолклорните събори:

Михаил Букурещлиев винаги е смятал хоровото дирижиране за съществена страна от призванието си. В запис от 2010 година, също част от звуковата съкровищница на Радиото, той говори за създаването на детския фолклорен ансамбъл „Изворче“ към Националния дворец на децата, като уточнява, че той е първата по рода си формация, която включва хор, оркестър и танцов състав:

Чуйте и две изпълнения на този ансамбъл – „Момиченце“ и „Седна Янка“, документален запис от честване 30-годишнината на състава през 1991 година:

Михаил Букурещлиев е автор е над 10 книги, записва над 2000 детски песни, дешифрира над 13 000 народни песни. За човек като него такова нещо като пенсиониране не може да има. През 2002 година той застава начело на камерния фолклорен състав „Стефан Кънев“. Защото, нали споменахме, той е един от последните възрожденци, пазители на една съществена част от българската идентчиност и на българщината изобщо.