Боян Лечев – музика между експресивността и логиката

Сюита за цигулка и пиано от Парашкев Хаджиев, изпълняват Боян Лечев и Виолета Попова, документален запис от честването „50 години Българска държавна консерватория”, 1971 година:           

Боян Лечев следва принципите на своите учители – проф. Владимир Аврамов и проф. Давид Ойстрах. Проф Аврамов възпитава у него голяма любов към българската музика. Лечев се гордее с дружбата си с такива бележити фигури в музикалния ни живот като Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Веселин Стоянов, Марин Големинов, Парашкев Хаджиев, Константин Илиев, Александър Райчев... Освен приятелство, с тези хора го свързват и професионални интереси. Той е пръв изпълнител на много от техните произведения за цигулка.

„Мое дълбоко убеждение е, че българските музиканти са призвани да работят преди всичко за нашето родно изкуство. Творчеството на Волфганг Амадеус Моцарт, Йоханес Брамс или Пьотър Чайковски например има застъпници по цял свят, а един български изпълнител, струва ми се, тежи най-много в своя национален репертоар, в това, което са създали за неговия инструмент или глас българските композитори. Ние, изпълнителите, трябва да защитаваме тяхното творчество, да им помагаме, да ги активизираме  да пишат повече”, казва музикантът.

„Тъжно е, когато един талантлив изпълнител мисли, че допринася за културата на своя народ, свирейки само концертите на Бетовен или, че ще бъде съвременен с концертите на Прокофиев и Барток”, Константин Илиев в запис от 1873 година, Златен фонд на БНР:

Боян Тодоров Лечев (29 март 1926 – 17 юни 2004) е роден в София. Още от ранна детска възраст учи цигулка при баща си Тодор Лечев, дългогодишен оркестрант в Софийската народната опера, също цигулар. По-късно постъпва в Държавната музикална академия и учи при проф. Владимир Аврамов. Боян Лечев завършва висшето си музикално образование с отличие през 1848 година, а след това заминава за Москва, където специализира в Московската консерватория в класа на проф. Давид Ойстрах. След завръщането си в България той работи като доцент, а по-късно и като професор по цигулка в Българската държавна консерватория (1961). Проф. Лечев дава нов тласък за развитието на Консерваторията като неин заместник-ректор от 1979 година и също като дългогодишен ръководител на цигулковата катедра. Боян Лечев е концертмайстор на Софийската филхармония (1957 – 1958, 1966 – 1973) и филхармонията в Токио. Той е цигулар със стабилна техника и красив тон.

Проф. Боян Лечев разказва за семейството и уроците по музика, запис 1981 година, Златен фонд на БНР:

Като солист свири с всички оркестри в България и с много оркестри в чужбина – Европа, Азия и Америка. Изпълнява произведения от различни епохи и стилове. Лечев ревностно популяризира и новата българска музика като става първи изпълнител на значителен брой цигулкови концерти, част от които са му посветени и редактирани от него.
Изпълнява пиеси от почти всички български композитори, писали за цигулка и потърсили неговото сътрудничество. Такива са: Панчо Владигеров – Концерт №1, Соната, пиеси; Любомир Пипков – Концерт, Соната, пиеси; Веселин Стоянов – Соната; Марин Големинов – Концерт, пиеси, малка сюита; Парашкев Хаджиев – Концертино, Соната №1, пиеси; Димитър Ненов – Соната; Димитър Сагаев – Концерт; Александър Райчев – Соната – поема, пиеси; Константин Илиев – Соната, Сюита, Дуо концертанте; Лазар Николов – Концерт; Цветан Цветанов – Соната; Стефан Ременков – Соната; Бенцион Елиезер – Пиеси; Васил Казанджиев – Концерт, Соната за соло цигулка, пиеси ...

Боян Лечев е горд, че забележителни творби са писани специално за него и, че е участвал в тяхното оформяне и във „вдъхването им на концертен живот”. „Обичам сполучливата музика на добри композитори и свиря само това, което заслужава”, категоричен е той.
Музикантът смята, че един артист е длъжен непрекъснато да се развива, да се запознава с нови творби, стилове и начини за изказване. Това не само обогатява неговите възможности. Понякога се променят възгледи, вкусове, предпочитания. Заедно с него или малко по-късно върви и слушателската маса, „разбира се, ако са налице необходими предпоставки: култура, интерес, интелект, усет за съвременното и т.н.”. Не съществува ли този стремеж, звучи ли винаги познатото едно и също, получава се еднообразие, скука и застой.

Да се мисли по нов начин обаче не значи зачертаване на всичко, привличало и вълнувало преди. Както цигуларят казва: „От една страна, ценностите са непреходни, от друга – най-характерното за професионалният изпълнител е призванието да търси, открива и показва хубавото във всичко, което докосва, независимо от епохата, стила и средствата, с които е осъществено”.

Музикантът смята, че в изкуството обезателно трябва да съществува равновесие между емоционалното и рационалното начало. Ако изпълнителят разчита само на темперамент, на технически блясък или само на разсъдъчност, на някакво предварително прието преклонение пред дадени теоретични норми, изкуството му не стига до хората. „Намиране на вярното съотношение между експресивност и логика – това е израз на вътрешната художествена мярка на изпълнителя. Винаги съм се стремял да го постигна. Това е мое художествено верую, което се стремя да възпитам и у своите студенти.”

Увлечението, любопитството и силното желание да обхване по-бързо и цялостно едно ново съчинение са подтиквали цигуларя да помага и с труд, не много свойствен за изпълнител. Малко хора знаят, че по скици на авторите е оформил и написал излезлите впоследствие от печат клавири на концертите на Марин Големинов, Васил Казанджиев и Лилчо Борисов. За да изпълнява сонатата на Димитър Ненов, трябва на два пъти да преписва намиращия се в архива на БАН оригинал. (Първият препис му е бил откраднат.)

Предаността към българския репертоар не винаги носи само радост. Дълъг период от време Боян Лечев е може би единствиният цигулар, изпълняващ редовно български произведения. Отбелязва, че „масовата слушателска публика у нас не страда от прекомерен музикален патриотизъм и отбягва съвременната българска музика, независимо от нейните качества. Получава се така, че насочеността на репертоара намалява интереса към моите прояви. Изпълнявам ли по-често Моцарт, Бетовен или Брамс, картината видимо се изменя”.
Боян Лечев пръв изпълнява първия концерт от Сергей Прокофиев в България, също и цигулкови творби от Дмитрий Шостакович, Игор Стравински и др. Той показа на публиката много от най-хубавото в музиката на XX век.

Проф. Боян Лечев прави многобройни записи за Българското национално радио като оркестров солист и като камерен музикант, а също в партньорство със съпругата си Снежина Гълъбова – именита пианистка, както и с други знаменити музиканти. Той е почетен председател на италианската академия „Киджана” (една от най-престижните висши музикални институции в света) и е носител на орден „Св. св. Кирил и Методий”.

Снежина Гълъбова за съвместните изяви със съпруга си, запис 1999 година, Златен фонд на БНР:

„Към края на живота си той написа и своите „Спомени”, безценен свидетелски документ за времето, в което живя, концертира и преподава; документ, предаден с точен, графичен стил, със съществена фактология в разказа, без никакви „примеси”. Един мъжки разказ за изминалия живот и фигурите в него”, отбелязва музикалният критик Екатерина Дочева.

„Паспие” из балета „Пепеляшка” от Сергей Прокофиев, съпровод на пиано Снежина Гълъбова, запис 1958 година, Златен фонд на БНР: