„Успехите на Софийската филхармония са успехи на първокласен симфоничен ансамбъл, с който биха се гордeли много страни” – казва германският диригент Херман Абендрот.
Славното минало
У нас развитието на музикалната култура в класиката започва в края на XIX век. Филхармонията е основана през 1892 година като Кралски оркестър от чешкия капелмайстер Йозеф Хохола и трансформиран през 1945 година в Национален филхармоничен оркестър. Първата българска опера е написана през 1899 година, а първата българска симфония 13 години по-късно. В началото на миналия век е създадена и първата професионална оперна трупа. Историята на националната ни филхармония започва едва през 1928 година, а важните дати от нейното развитие бележат годините:
1928 година – на18 декември е проведена първата репетиция на Академичния симфоничен оркестър, създаден от Саша Попов, който остава начело на съставите до 1956 година.
1929 година – на 4 март е изпълнен и първият концерт с програма, която включва увертюра към операта „Танхойзер“ от Рихард Вагнер, Ференц Лист – Концерт за пиано със солист Димитър Ненов, Симфония №4 на Пьотр Илич Чайковски.
1936 година – оркестърът става Царски военен симфоничен оркестър, а първият му концерт е на 14 май същата година във Военния клуб. В програмата са включени „Римски пинии“ от Оторино Респиги, Концерт за пиано №1 на Ференц Лист със солист Димитър Ненов, Симфония №35 от Волфганг Амадеус Моцарт и Тракийски танци от Петко Стайнов.
1945 година отново е преименуван, от новата власт, на Държавен симфоничен оркестър към Дирекцията на радиоразпръскването при Министерството на информацията и изкуствата
1947 година за кратко се именува Българска народна филхармония
1949 година името отново е променено на Софийска държавна филхармония
1956 година до днес се нарича Софийска филхармония
На 18 декември 2023 година Софийската филхармония навършва 95 години творческа дейност. Време, през което изминава дълъг и интензивен път на утвърждаване като една от водещите културни институции в музикалния живот на България. За бележитите художествени постижения и активната концертна дейност, у нас и по света, огромна роля имат изтъкнатите музиканти Саша Попов, Константин Илиев, Добрин Петков, Васил Стефанов, акад. Васил Казанджиев, Влади Симеонов, Димитър Манолов, Йордан Дафов, Емил Табаков, Юлиян Ковачев.
В кулоарите на зала „България“, преди откриващия концерт на сезон 1957/1958 година, диригентът Константин Илиев очертава мащаба на концертната програма и се обръща към публиката чрез ефира на радио „София“.
Нарастващият ѝ международен авторитет е резултат и от творческите контакти с диригентите Херман Абендрот, Курт Мазур, сър Невил Маринър, Генадий Рождественски, Игор Маркевич, Карло Цеки, Витолд Ровицки, Урош Лайовиц и много други.
Солисти на оркестъра са били Дaвид Ойстрах, Святослав Рихтер, Емил Гилелс, Алексис Вайсенберг, Дмитрий Шостакович, Мстислав Ростропович, Владимир Спиваков, Руджиеро Ричи, Гена Димитрова, Хосе Карерас, Юлиан Рахлин, Пласидо Доминго, Сара Чанг, Томас Хeмпсън, Юрий Башмет, Елена Башкирова, Табеа Цимерман, Александрина Пендачанска, Соня Йончева, Красимира Стоянова, Патриция Копачинска, Максим Венгеров, Светлин Русев, Анджела Георгиу, Вадим Репин, Паул Бадура-Шкода, Джошуа Бел, Дмитрий Ратцер, Елина Гаранча, Шарон Кам, Иво Погорелич, Марта Аргерич, Виктория Муллова, Миша Майски, Шломо Минц, Гидон Кремер и много други световноизвестни артисти.
Концертите на Софийската филхармония са посрещани с бурни аплодисменти в големите музикални центрове на Европа, Азия и Америка. Репертоарът ѝ включва творби от класика до най-съвременни опуси на световната музикална литература, както и нови изпълнения на десетки български произведения. От началото на 2017 година директор на филхармонията е диригентът Найден Тодоров. Неговата перспектива за развитието на творческия потенциал на състава той очертава в интервюто на музикалния редактор но програма „Христо Ботев“ на БНР Светлана Димитрова.
В състава на Софийската филхармония се включват: Националният филхармоничен оркестър, Националият филхармоничен хор „Светослав Обретенов“, София квартет, Quatro Quartet, вокален състав „Bella voce“, вокален състав „Импресия“ и други камерни формации. В навечерието на 90-ия юбилеен сезон филхармонията създава и един нов квартет – „Филхармоника“.
Неясното настояще
Принудителните паузи в репертоара на Софийската филхармония по време на прилагането на здравните мерки за ограничаването на разпространението на COVID-19 бележат и началото на период на недофинансиране, редуциране на възнагражденията спрямо нарастващите инфлационни процеси, все по-затруднения процес на привличане, подбор и задържане на млади инструменталисти в състава. За тези основни предизвикателства и протеста на филхармониците през ноември 2023 година говорят Милена Златарова, виола, Красимир Костадинов, валдхорна и певицата Мария Яковчева в анкетата на музикалния редактор на програма „Хоризонт“ на БНР Ирена Гъделева.
„За да поддържа това ниво на качество трябва…“ – това е въпросът, на който оркестрантите и певците на Държавния културен институт търсят отговор. Отговор, който обаче няма да е лесен, не само поради изброените в анкетата причини. Пред водещия Ирина Недева Мартин Илиев и Емил Даков говорят с явно притеснение за тези „битови“, но и базови проблеми, които са част от обещаните реформи, в началото на мандата на настоящия директор Найден Тодоров.
Когато наричаме „хора на духа“ – писателите, научните работници, учителите и университетските преподаватели, както и изпълнителите и интрументалистите в музикалните ни културни институти, трябва да си даваме ясна сметка, че от техния труд или липсата му зависи „духа на хората“. На всички нас.