На 11 април 1989 г. на ул. „П. Грозданов“ 75 А в София в жилището на Александър Каракачанов е основано Независимото сдружение „Екогласност“ – организация, на която за кратко време предстоеше да бъде водеща, а в известен смисъл – и детонатор на промените, започващи вече и у нас. Тя е продължение на Комитета за защита на Русе, основан година преди това, но почти не водил организационен живот. Идеята да се използва защитата на околната среда за основа на едно политическо по същността си начинание, беше щастливо хрумване. По същия начин, както полската „Солидарност“, макар и далеч не в същия мащаб, „Екогласност“ завари режима идеологически неподготвен да реагира на тази идея и това осигуряваше допълнителна свобода на действията*.
Учредителите на „Екогласност“, повечето от които кинаджии и философи, са: Петър Слабаков, който е избран за председател, Димитрина Петрова, Георги Димов, Христо Смоленов, Никола Ковачев, Цветан Пенчев, Александър Каракачанов, Красимир Кънев, Владимир Симеонов, Росица Симеонова, Петър Стайков, Деян Кюранов, Вероника Николова, Петър Берон, Николай Генов, Лиляна Александриева, Калин Янакиев, Христо Маджаров, Вера Младенова и Констанца Попова. До 12 октомври същата година членовете на сдружението нарастват до 101.
2 дни след учредяването, на 13 април „Екогласност“ подава молба за регистрация в Софийски градски съд. Тя е одобрена на 11 декември 1989 г., малко след като сдружението става една от организациите-основателки на Съюза на демократичните сили. Още в самото начало на своята дейност, на 17 април „Екогласност“ прави запитване до всички основни държавни институции относно произхода и разполагането на токсични и радиоактивни отпадъци на територията на страната. Следват становища за критичното състояние на Черно море, което силно се замърсява от вливащите се в него реки, в частност – р. Дунав, първото становище срещу проектите ВК „Рила“ и ХК „Места“, обръщение – протест на „Екогласност“ до СНС срещу започналото унищожаване на парк „Въртопо“ в „Младост-1“ и др. До 16 октомври, когато е началото на Екофорума (среща на държавите от СССЕ по проблемите на опазването на околната среда), „Екогласност“ изготвя пакет от материали, обхващащи широк спектър от екологични проблеми, основаващи се на солидни изследвания и подкрепени с богата фактология. Такива са проучванията за цветната металургия като основен замърсител с тежки метали, за замърсяването от емисиите във въздуха, за проблемите около АЕЦ „Козлодуй“ и АЕЦ „Белене“, изготвянето на конкретна програма за развитие на защитените природни територии в България и много други. За първи път се разкрива пред българската общественост престъпното поведение на българските власти по време на чернобилската авария. Материалът е прочетен на първото събрание на „Екогласност“ в кино „Петър Берон“ на 20 октомври 1989 г. На събранието на сдружението говори нейният председател Петър Слабаков:
„Добър вечер. Уважаеми граждани, уважаеми гости, добре дошли на първия митинг – събрание на независимото екологично сдружение „Екогласност“. Защо съм член на „Екогласност“? Февруари месец аз изпратих един Апел до 49 места: Политбюро, Централния комитет на Партията, Министерския съвет, седемте областни комитета и почти всички средства за масова информация. Казва се „Не утре, а днес! Заговори се за опазване на околната среда. Обикновените хора, селяните, говорят и се тревожат около 25 години за околната среда. Сегашният век е век на химията. Химията трябва да отиде до там, докъдето тя е полезна. Докато разберем докъде отиде химията, ние вече отровихме жизнената си среда. Ние умъртвихме земята. Земята ни е отровена. Тя се гърчи. Земята ни агонизира. Ние агонизираме. Нали всичко правим за човека?! Младото поколение ще ни издигне грамада от камъни и ще ни прокълне. Само това ще му остане. Едно проклятие и край. Слушам някои хора със звания и титли, политици, професори, академици, администратори и не разбирам невежество ли е, безотговорност ли е, страхливост ли е или престъпление. Вижте Черно море, Девненското езеро, езерата около Бургас и реките, горите, планините, градовете, разранената ни земя. Птиците напускат земята ни. Някои съвсем я напуснаха, други измряха. Десетки видове растения и животни изчезнаха. Въздух вече няма. От Софийската обсерватория не могат да се видят петната на слънцето. Витоша ще превръщаме в писта за зимна олимпиада. По-добре да издигнем паметник на нашия олимпийски комитет по… (смях, ръкопляскания). Стотици химикали, отрови, само да измием зъбките си и със същата вода трябва да сготвим манджата си. Да използваме естествената тор. Нали разбирате, че такава вече няма. Естествената тор е вече химия; животни, растения са вече химия. Ние, хората, сме химия. Жените раждат химия, децата ни ядат химия. Атомна война дали ще има? Съществува надежда, че няма да има. Но ние, патриотите, както сме тръгнали, ще ликвидираме България и вероятно в съкратен срок, преди 2000-а година. В това съм уверен, надежда никаква. Стига форуми, стига симпозиуми, стига събрания, заседания! Трябват действия, действия! И не утре, а днес! Нищо не може да ни оправдае пред поколенията. Чувствам се престъпник.“
„Екогласност“ действа като първата организирана и масова опозиция преди 10 ноември. За кратък период от време сдружението отключва насъбралата се социална енергия. Един от най-важните моменти от неговата дейност е подписката в центъра на София срещу официалния правителствен хидропроект „Рила-Места“, който непоправимо би довел до увреждане на деликатната биосфера на високата планина. „Свободна Европа“ и другите западни радиостанции разнасят новината из цялата страна. Властта е объркана и първоначално игнорира ставащото, но след това се опитва насилствено да отстрани активистите от центъра на града. Датата 26 октомври 1989 г. остава в историята като „побоя пред „Кристал“, но и като първото открито заявено, организирано и публично неподчинение на режима. Случилото се предизвиква голям скандал с международен отзвук, защото по това време в София се провежда известния Екофорум. „Екогласност“ успява да събере 11 545 подписа, от които 10 514 са на пълнолетни граждани, а останалите на ученици и чуждестранни граждани. На 3 ноември градът осъмва в протестно шествие срещу комунистическия режим и петицията е внесена в Народното събрание. На същата дата членовете на ЦК на БКП получават писма, в които пише, че на 10 ноември се свиква пленум на Централния комитет на партията. За седемте месеца от своето учредяване до 10 ноември „Екогласност“ провежда серия от инициативи, които ускоряват неизбежния исторически процес – падането на комунистическия режим.
На 18 ноември 1989 година на площад „Св. Александър Невски“ хиляди българи скандират „Демокрация“. От трибуната на първия митинг на независимите сдружения с главен организатор „Екогласност“ Петър Берон заявява: „Нашата организация не е политическа, но тя не е чужда на борбата срещу всички нарушения на правата на човека, откликва и ще откликва на всичко свързано със законното право на българина да живее като свободен човек сред чиста природа. Промените, които със зашеметяваща бързина заливат нашата уж заспала родина, ни вдъхват нови сили. Намериха се хора, които хвърлиха камък в блатото на застоя, и ние трябва да ги подкрепим. Ние обаче не забравяме думите на Брехт: „Още е жива утробата, която роди звяра“. Не забравяме, че немалко от отговорните за провалите в нашата страна са още по върховете и те няма лесно да си отидат, затова, като протягаме на новите власти ръка за конструктивно сътрудничество, ние си оставаме независимото будно и безкомпромисно око на обществото за всичко, което се върши или ще се върши у нас.“ Чуйте първата част от изказването на Петър Берон по време на митинга от 18 ноември 1989 г.
*Използвани са материали от книгата „Независимо сдружение „Екогласност“ 1989 г.“, съставители: Лиляна Александриева, Александър Каракачанов, София, 2009