„Нашият театър винаги е пулсирал със сърцето на народа и затова винаги, още от самото му зараждане до днес, е бил реалистичен, актуален и прогресивен. Особен дял за това има преди всичко произходът му – из недрата на народа още от Възраждането ни и пряката му връзка с най-прогресивния театър в света – руския.“ Това са думи на Пенка Икономова (21 юни 1898 – 11 ноември 1988) – една от най-самобитните български драматични актриси, неразривно свързана с израстването на нашия национален театър. Тя е от онова поколение артисти, в което учители и последователи взаимно се обогатяват и чертаят пътя на родното ни театрално изкуство – Кръстьо Сарафов, Адриана Будевска, Константин Кисимов, Николай Масалитинов, Никола Икономов, Сава Огнянов, Тачо Танев, Иван Димов, Васил Кирков, Невена Буюклиева, Владимир Трандафилов и др. В тяхната житейска и артистична школа Пенка Икономова заживява живота, който дава изкуството, и е сред най-ярките звезди в това истинско съзвездие.

Първата ѝ