Иван Вульпе
      Ария на Мефистофел от операта „Фауст“ (фрагмент) – запис от 1924 г.

Иван Вульпе (1876 – 1929) оставя трайни следи в музикалния живот на България през първата четвърт на ХХ век като един от основателите на българския оперен театър и основоположник на българската вокална школа. Роден е в с. Чешмекьой, Южна Бесарабия (по това време в границите на Румъния), в семейството на бесарабски българи. През 1902 г. завършва Московската консерватория, специалност пеене при известните вокални педагози Камило Еверарди и Умберто Мазети, като още от края на XIX век участва в концерти в България.

В периода 1903 – 1907 г. Иван Вульпе и съпругата му – оперната певица Богдана Гюзелева, която по-късно става първата жена-композитор у нас, живеят в Иркутск, където пеят в оперния отдел на градския театър и преподават в музикалното училище. След това се установяват окончателно в България и стават съучредители на Българската оперна дружба в София на 1 август 1907 г. заедно с изявени имена от родната оперна сцена като Константин Михайлов-Стоян, Драгомир Казаков, Димитър Попиванов, Стоян Николов и др. На 18 октомври 1908 г. Оперната дружба изнася първото си представление с откъси от оперите „Фауст“ от Шарл Гуно и „Трубадур“ от Джузепе Верди. Иван Вульпе е първият артист, изпълнил на българска сцена арията на Мефистофел. От края на същата година започва и формирането на щатен хор. На 5 юни 1909 г. е представена първата постановка на цяла опера – „Палячи“ от Руджиеро Леонкавало. Именно в нея е първата голяма роля на Богдана Гюзелева-Вульпе, която участва в спектаклите на Оперната дружба от самото ѝ основаване. Наред с произведения от световната оперна класика се изпълняват и първите български опери – „Сиромахкиня“ от Емануил Манолов, „Камен и Цена“ от Иван Иванов и Вацлав Кауцки, „Борислав“ от маестро Георги Атанасов и „Тахир беговица“ от Димитър Хаджигеоргиев. До 1922 г. Българската оперна дружба се поддържа благодарение на неуморната работа и ентусиазма на творци, които доказват, че в България има условия за развитие на оперното изкуство. Един от тях е Иван Вульпе, който от 1909 до 1921 г. изпълнява основния басов репертоар. Сред най-успешните му роли са хан Кончак в „Княз Игор“ от Александър Бородин, Иван Сусанин в едноименната опера на Михаил Глинка, Воденичарят в „Русалка“ от Александър Даргомижски, княз Гремин в „Евгений Онегин“ от Пьотър Илич Чайковски, Гудал в „Демон“ от Антон Рубинщайн, Собакин в „Царска годеница“ от Николай Римски-Корсаков, „Марсел в „Хугеноти“ от Джакомо Майербер, Цеко в „Камен и Цена“. Тези и други роли го превръщат в любимец на публиката. През 1922 г. Българската оперна дружба става държавна и е преименувана на Народна опера, където Иван Вульпе работи до 1926 г.

Той успешно съчетава певческата кариера с работата на музикален педагог. От 1912 г. преподава пеене в Държавното музикално училище в София, а от основаването на Държавната музикална академия през 1921 г. е професор в нея. Негови ученици са Петър Райчев, Ана Тодорова, Михаил Попов, Илка Попова, Христо Бръмбаров, Елена Николай, Георги Хинчев, Мария Милкова-Золотович, Диана Герганова, Михаил Люцканов, Цветана Табакова, Надя Свиларова, Констанца Кирова и много други именити певци и певици, прославили България по световните сцени.