„Нашият театър винаги е пулсирал със сърцето на народа и затова винаги, още от самото му зараждане до днес, е бил реалистичен, актуален и прогресивен. Особен дял за това има преди всичко произходът му – из недрата на народа още от Възраждането ни и пряката му връзка с най-прогресивния театър в света – руския.“ Това са думи на Пенка Икономова (21 юни 1898 – 11 ноември 1988) – една от най-самобитните български драматични актриси, неразривно свързана с израстването на нашия национален театър. Тя е от онова поколение артисти, в което учители и последователи взаимно се обогатяват и чертаят пътя на родното ни театрално изкуство – Кръстьо Сарафов, Адриана Будевска, Константин Кисимов, Николай Масалитинов, Никола Икономов, Сава Огнянов, Тачо Танев, Иван Димов, Васил Кирков, Невена Буюклиева, Владимир Трандафилов и др. В тяхната житейска и артистична школа Пенка Икономова заживява живота, който дава изкуството, и е сред най-ярките звезди в това истинско съзвездие.
Първата ѝ сценична изява е като декламатор на 6-годишна възраст. Много обича да пее и учителите ѝ Добри Христов и Иван Вульпе искат да я правят оперна певица. Като ученичка на проф. Вульпе е поканена да изпълни ролята на нянята в операта „Евгений Онегин“ от Пьотър И. Чайковски. Учи драматично изкуство и пеене във Виена. Поради съпротивата на баща си обаче да стане актриса тя започва да следва славянска филология в Софийския университет. Но нейното призвание е театърът. „От малка обичах театъра и се стремях към него. Сцената стана вратата, която ме изведе в живота“, казва Пенка Икономова. Решителна роля да избере актьорската професия за своя съдба изиграва бракът ѝ с известния артист, режисьор и драматург Никола Икономов. Завършва драматичната школа на изтъкнатия театрален педагог, артист и режисьор Николай Масалитинов и постъпва в Народния театър в София (1923-29, 1941-56). Редом със съпруга си, Сава Огнянов, Невена Буюклиева, Кръстьо Сарафов и други изявени артисти участва в едни от най-интересните постановки по онова време. На тази сцена, както и на сцените на Русенския общински театър (1930-31), Пловдивския общински театър (1931-35), Варненския народен театър (1936-41) и Художествения театър в София (1937) тя се утвърждава като водещо име в българското драматично изкуство.
Чувствителна, своеобразна, неповторима във всяко превъплъщение. В продължение на повече от половин век Пенка Икономова претворява на сцената богат и разнообразен репертоар – силно драматични и лирични роли, остро комедийни и битови образи от националната ни драматургия, руската, съветската и световната класика. „Според мене не съществува амплоа – изтъква тя в интервю от 1968 г. – Актьорът трябва да играе и комедийни, и драматични, и характерни, и големи, и малки роли, стига те да бъдат съдържателни. Жанровото разнообразие на ролите считам за задължително за обогатяването и развитието на самия актьор… На сцената аз бях и влюбена девойка, добра и лоша жена, и свекърва, и какво ли не… и всичко минаваше през сърцето ми. Там, където трябва да се раздава сърце и душа, там не ме е било никога страх.“ В дългия си артистичен живот актрисата създава галерия от незабравими образи, разкриващи широкия диапазон на таланта ѝ. Повече от 200 роли и съдби, пречупени през творческия ѝ натюрел, и обичта на публиката, която я следва навсякъде. Играе в почти всички пиеси на Александър Островски и Лев Н. Толстой. Изкуството ѝ се отличава с тънък психологизъм, яркост на сценичния детайл и правдиво разкриване на емоционалното съдържание на образа. Тя не просто го пресъздава, а го извайва. „Пенка Икономова лесно се нагаждаше в ролята и образът веднага ставаше одухотворен, убедителен и значително артистичен“, казва за играта ѝ народният артист Христо Коджабашев. Едни от най-ярките превъплъщения и любими роли на актрисата са Костанда в „Свекърва“ от Антон Страшимиров, Маша в „Живият труп“ и Ана Каренина в едноименната драматизация по романа на Толстой. Нейният партньор в „Живият труп“ Кръстьо Сарафов споделя с вълнение: „Тази Пена ми разкъса душата… С много Маши съм играл, но Маша на Пенка Икономова ми помогна да разбера докрай трагедията на Протасов.“ Всяко докосване до нейното голямо изкуство е същинска школа по актьорско майсторство.
Народната артистка участва в редица постановки на Радиотеатъра, изявява се и като изпълнител на поетични и прозаични творби, където по оригинален начин пресъздава магията на художественото слово. Завладяна от рецитаторското изкуство още в началото на артистичната си кариера, тя се вдъхновява от поезията на Иван Вазов и Христо Ботев. През 1934 г. изнася първия рецитал у нас със заглавие „Вечер на българската поезия“. Истинско предизвикателство за нея е творчеството на Йордан Йовков, първият досег с което е ролята на Вида в постановката на пиесата „Боряна“ на сцената на Народния театър. Това е началото на една дълбока и трайна връзка между майстора на изящното слово и талантливата интерпретаторка.
През 1976 г. актрисата издава книгата си „Благодаря ти, живот“ – откровена изповед за звездните мигове на театралната сцена, трънливия път на славата, радостните вълнения и голямото страдание (загубва съпруга и децата си). Необикновената житейска съдба на авторката се преплита с любопитни подробности за едно далечно време, с редица бележити личности на родната култура и трудностите в жизнения път на много всеотдайни творци на българския театър, един от които е самата тя. Постигнала пълно удовлетворение и щастие като творец, съпруга и майка, но и понесла жестоки удари на съдбата, Пенка Икономова намира сили да вземе перото, за да изрази преклонението си пред живота.