 |
Сирак Скитник (Панайот Христов) юни 1935 г. – март 1943 г. Завършва Богословското училище в София. Учител в прогимназията в с. Върбец и Сливен. Учи живопис в частното училище на Леон Бакст в Петербург. Член на групата „Мир искусства“. През 1912 г. се завръща в България. Участва в Балканската война. Съредактор на сп. „Златорог“. Драматург и артистичен секретар на Народния театър в София. Библиотекар в Министерството на просвещението. От 1935 г. до смъртта си – главен уредник на Радио София. Председател (1927) на дружество „Родно изкуство“. Пръв председател (1931) на Съюза на дружествата на художниците (дн. СБХ). още… |
 |
Йордан Стубел (Йордан Бакалов) март 1943 г. – август 1944 г. Завършва Правния факултет на Софийския университет. Един от инициаторите за създаване на български ПЕН-клуб. През 1930 г. с Георги Константинов и Никола Фурнаджиев редактира литературния седмичник „Съвременник“. Съставител е на литературния сборник „Одрин“ и на сборници с творби за деца „Златни дни“, „Сговорна дружина планина минава“. Автор на стихосбирките за възрастни „Съдба“ (1925) и „Сиротински песни“ (1934), в която присъства известната по-късно „Шуми Марица“. |
 |
Константин Константинов август 1944 г. – септември 1944 г. Завършва Правния факултет на Софийския университет. Председател на секция „Литература“ в Камарата за наука и изкуство и председател на Съюза на българските писатели. Известен с „градските“ си разкази и споменната книга „Път през годините“. След 1944 г. е обявен за „буржоазен автор“ заради романа си „Кръв“ (1933). Реабилитиран след 1956 г. През 2004 г. на негово име в Сливен е учредена националната литературна награда „Константин Константинов“. още… |
 |
Орлин Василев (Христо Василев) септември 1944 г. – 1945 г. Писател, драматург, общественик. Автор на разкази, очерци, романи, драми и произведения за деца. По-известни съчинения: „Бялата пътека“ (1939 г.), „Дивата гора“ (1935 г.), „Тревога“ (1948 г.), „Любов“ (1957 г.), „Щастие“ (1954 г.) и др. Василев остава свързан с киното на 50-те години. Сценарист на „Калин орела“ (1950), „Хайдушка клетва“ (1958). |
Част от изказване на Орлин Василев по случай Деня на радиото - запис 7 май 1968 г.
 |
Карло Луканов 1945 г. – 1947 г. Юрист и политик. Член на ЦК на БКП (от 1954 г.). Завършва Школата за запасни офицери (1917) и право в Софийския университет (1923). През 1924 г. емигрира в Австрия, след което заминава за Съветския съюз. След 9 септември 1944 г. се връща в България и до септември 1945 г. e член на комисията по управлението в ЦК на БРП (к). Подпредседател на Държавната планова комисия. Председател на Комитета за наука, изкуство и култура. Зам.-председател на Министерския съвет. Посланик на България в Съветския съюз, Монголия и Финландия и Швейцария. Министър на външните работи (1956 – 1962). |
Спомени на Карло Луканов - запис 1981 г.
Директори на Българското национално радио от 1935 г. до днес.