Константин Константинов, "Неиздадени спомени"
      Писателят за своето поколение – запис от 1966 г.

Константин Константинов е роден през 1890 г. в Сливен. Завършва право, работи като съдия, прокурор и адвокат, но още от 17-годишен пише и публикува в литературните издания. През 1914 г. издава сп. „Звено“ заедно с Димчо Дебелянов и Димитър Подвързачов.

Автор е на разкази („Приказки за теб“, „По земята“, „Трета класа“), на романа „Кръв“, есета и пътеписи („Нашата земя хубава“, „Върхове“). Той е един от най-добрите преводачи от руски и френски език.

През 2010 г., 50-60 години след като ги е писал и 40 години след смъртта му през 1970 г., излизат неговите „Неиздадени спомени“. В тъничката тетрадка Константин Константинов е описал знакови и мрачни събития в България около и след 1944 г. Те съдържат премълчаното в най-известната и четена негова книга – „Път през годините“ (1959 – 1966), в която той осмисля своя живот и живота на българските интелектуалци през миналия век.