„Левиев е удивителен музикант. Неговите течащи пасажи и масивни тонови образования са докоснати от едно антично вдъхновение, което не може да се сравни с никой друг джаз пианист“, пише за него журналистът Ленард Федър от вестник „Лос Анжелис Таймс“.
Милчо Левиев – Мечтателят
„Аз съм мечтател и мечтая за едно време, в което вече няма да има граници между страните“, казва в интервю за Българското национално радио (БНР) Милчо Левиев на „Новогодишния музикален фестивал“ през 1990 година.
Милчо Исаков Левиев (19 декември 1937 – 12 октомври 2019) е едно от големите имена в световната джазова музика – композитор, аранжор, пианист, диригент и преподавател. Роден е в Пловдив в семейство с еврейски произход. През 1960-а завършва Българска държавна консерватория (дн. НМА „Проф. Панчо Владигеров“), където е ученик на именития професор Владигеров. За него Милчо Левиев беше най-талантливият му ученик и последовател.
В периода 1962-1966-а Милчо Левиев е диригент на Биг бенда на БНР, за който композира редица пиеси, които и до днес включени в постоянния репертоар на радиоджазмените. Сред тях са знаменитата „Блус в 9“ (1963 г.) – в деветвременен метрум, характерен за фолклорната музика; „Студия“ (1963 г.) и „Анти валс“ (1966 г.) – една от последните пиеси, които Левиев композира за Биг бенда като негов музикален ръководител.
През 2014 година Милчо Левиев казва пред микрофона на Бинар, часове преди концерта му „Пътешествие между два свята“: „Аз съм космополит с тенденция към анархизъм.“
Няколко години по-късно, на концерта „Пътешествие отново с музиката на Милчо Левиев“, посветен на 80-годишнината на джаз пианиста, диригентът на Биг бенда на БНР Антони Дончев говори за неговата музика: „Пиесата му „Студия“ е създадена през 1963 година, а звучи така сякаш е написана преди пет години. И това е голямата музика – тази, която може да се слуша всеки ден, и всеки път да дава нещо на тези, които я слушат, и на тези, които я свирят.“
Две години по-късно, когато Милчо Левиев вече не е сред нас, Биг бенда на БНР отдава почит на своя именит диригент с концерт събрал едни от емблематичните композиции на световно известния джазмен.
„Ние сме длъжни да пазим неговата музика, да я помним, да я изпълняваме. Всъщност ние сме такива, защото е имало преди нас музиканти като Милчо Левиев“, казва за него Антони Дончев.
Милчо Левиев пише пиеси за симфоничен оркестър, композира клавирна, камерна, филмова, театрална и хорова музика. През 60-те години на XX век. Левиев си сътрудничи с Радой Ралин, с когото работят по сатиричните киноминиатюри „Фокус“.
„Какво голямо значение придобиваха те от неговата музика. – спомня си Радой Ралин в интервю от 1992 година – Обикновеният факт и недотам все още изпипаната драматургия, подето от неговата музика, добиваше вече друг смисъл и насочваше хората към едно по-друго мислене. Ухото им привикна към една модерна музика, която бъдещето ще харесва, и музика, която ще изтегля хората към това бъдеще. Милчо работеше непрекъснато. Само за 3 минути изработваше по 20 различни варианта със своя квартет, докато намери най-точното като музикален израз.“
Квартетът „Джаз фокус’65“ – Милчо Левиев (пиано), Петър Славов (барабани), Любомир Борисов (контрабас), Симеон Щерев-Банана (флейта), обикаля страната и чужбина с голям успех. Една от най-известните творби на Левиев от този период е аранжиментът на песента „Вчера“ на Пол Маккартни.
Америката на Милчо
„В началото на 1969 година, Милчо Левиев изпраща плоча с избрани български хора на Дон Елис . Дон много харесва „Садовско хоро“, аранжира го и дава нотите на музикантите. Пичовете скептично го репликират „Дон това не може да се изсвири“, а той им отвръща: „Имате една седмица“, следва триумф. След това Елис пише на Милчо – „Ще съм щастлив ако дойдеш да свириш с нас“, разказва за решението му да замине за Америка неговият дългогодишен импресарио Иван Минчев.
За прочутата пиеса на оркестъра на Дон Елис „Bulgarian Bulge“ Левиев казва: „Може би това е най-трудната пиеса, която „Дон Елис Оркестра“ е свирил. В оригинал е Садовско хоро, което има много необикновен метрум – 13/16“.
В началото на 70-те години Дон Елис създава албума „Connection“, в който Милчо Левиев има солово участие на пиано. Двамата работят заедно до 1977 година. След три години Левиев отново се връща за кратко в България, където концертира, а след това заминава за Америка. Там импровизира на два пъти върху музиката на Ърлинг Бърлин, за която разказва в интервю за българската секция на Би Би Си през 2005 година:
„Измених музиката му до такава степен, че много малко остана от Бърлин, той беше само повод. Джазът е не какво, а как. Взимате едно и правите нещо друго. Когато записахме пиесите, попитах продуцента Алберт Маркс дали ще изпрати копие на Ърлинг Бърлин, защото той беше още жив, на доста преклонна възраст. Отговори ми, че няма да го направи, защото не иска да убие човека с това, което съм създал.“
80-те години са изключително силен период за творческата дейност на Милчо Левиев. Тогава той създава „Симфонични джаз скици“ за джаз комбо и симфоничен оркестър и рапсодия „Орфей“ за пиано и симфоничен оркестър. Свири в Америка, Европа и Азия с квартета на Арт Пепър. Понякога прочутият американски саксофонист споделя пред публиката възхищението си от българския пианист: „Милчо може да свири всичко, което иска. Това съм се стремял да постигна през целия си живот на саксофон, но никога не успях. Той може всичко във всички аспекти“. „Арт Пепър квартет“ записват албума „Blus for the fisherman“, който цяла година е на първо място в лондонската класация за джаз. За него Милчо Левиев казва, че е един от най-успешните проекти в неговата кариера. През 1987 година записва в Америка и албума „Destination“.
В края на XX и началото на XXI век Милчо Левиев изнася редица концерти у нас – със Симфоничния оркестър на БНР, с квартет „Катуми“ (САЩ), с Теодосий Спасов и много други. През 2014 година джазменът представя в Пловдив албума си „Song of the Clown“ с аранжименти на театралната музика на Панчо Владигеров, писана за постановки на Макс Райнхард в Берлин и Виена.
Същата година излиза и албума „Пътешествие в два свята“ с участието на Биг бенда на БНР и хор „Космически гласове“ с диригент Ваня Монева. Той е автор на композициите и аранжиментите, с които допринася в популяризирането на джазирания български фолклор в света. По време на пресконференцията в БНР по повод новия албум Милчо Левиев обяснява какво представлява понятието джаз.
„За Милчо Левиев суингирането се оказва подход, съвместим и с многообразните лица на фолк музиката, особено с онези нейни по-късни пластове, които еволюират в контекста на прехода от селото към града и формират особен култ към импровизацията и виртуозното инструментално свирене. Подобен генезис сочи базисни паралели с джаза като специфична общностна музикална практика. Така, наред със суингови версификации на пиеси от фонда на „класиката” М. Левиев отваря нова страница в обновяването на джаза, инспирирана от идеята за нетрадиционни форми на синтез, този път между джаз идиоматика и българска фолклорна музика“, описва неговата оригинална музикална фраза, в книгата „Етноджазът: локални проекции в глобалното село“, музикалният критик проф. Клер Леви.
Милчо Левиев е носител на множество награди и отличия от джазови фестивали по цял свят и няколко номинации „Грамми“ за най-добър аранжимент. Отличен e с орден „Стара планина“ през 1997 година и орден „Св. Св. Кирил и Методий“ през 2007 година, за изключителен принос в развитието на музиката и културата. Преподава в Южнокалифорнийския университет и Нов български университет, където е носител и на почетното звание „доктор хонорис кауза“ за принос в съвременните тълкувания на джаза.