Вождът с трима от най-близкото му обкръжение (Берия, Микоян и Маленков) на път за митинг по случай 1 май 1946 г.

День победы – Денят на Победата

Утрото на 9 май 1945 година започва тържествено в Москва с обръщението на генералисимус Сталин към народа на СССР (Съюза на съветските социалистически републики). В него Сталин обявява края на Втората световна война и началото на „периода на мирното развитие в Европа“:

„Съотечественици и съотечественички, настъпи великият ден на победата над Германия. Фашистка Германия, поставена на колене пред Червената армия и войските на нашите съюзници, се призна за победена и обяви своята безапелационна капитулация. На 7 май в Реймс беше подписано предварителното споразумение за капитулацията. На 8 май в Берлин представители на немското главнокомандване, в присъствието на представителите на върховното командване на Съюзните войски и върховното командване на Съветските войски, подписаха окончателния Акт на капитулация, изпълнението на която започна в 00:00 часа на 8 май. Ние познаваме вълчия нрав на немците, затова не можем да се доверим само на думите им. Тази сутрин започна масовото разоръжаване на техните войски и предаването им в плен на нашата армия. Това вече не е написано само на хартия, а представлява действителната капитулация на въоръжените сили на Германия. Истина е, че една малка част от немската армия, в района на Чехословакия, все още не се е предала, но аз вярвам, че Червената армия ще успее да ги залови. Едва тогава ще можем да заявим, че е настъпил историческият момент на окончателния разгром на Германия — Денят на великата победа на нашия народ над германския идеализъм.“

За изминалите 21 години от обявяването на Сталин за Генерален секретар на РКП, неговото прогресивно психическо заболяване, получено вследствие на няколко исхемични инсулта, води до: заличаването на 20 милиона живота (предимно в ГУЛАГ — Главното управление на наказателните лагери), депортирането на други 28 милиона („изселници“ и „спецпреселници“ в Сибир и Казахстан), Гладоморът в Украйна (настъпил вследствие на колективизацията) и непрекъснатата политика на терор и репресии в СССР. В следващите 8 години, до смъртта си, Сталин започва да подозира всички свои приближени в „конспирация за елиминирането на съветското ръководство“. Тази параноя води до „лекарския процес“, в началото на 1953 година, срещу видни, приближени до Кремъл лекари, обвинени в „престъпно лечение на съветските вождове“.

Денят на смъртта

Сутринта на 5 март 1953 година, Кунцево — любимата резиденция на „Великия вожд на революцията, Съветския съюз и цялото прогресивно човечество“ Йосиф Висарионович Сталин, който от няколко дни лежи с тежък мозъчен кръвоизлив. Тук, обляно в сълзи, е цялото съветско ръководство: Берия, Маленков, Ворошилов, Молотов, Булганин, Микоян, Каганович, Хрушчов… Събрали са се около смъртния одър на човека, от когото е зависел животът им във всеки един смисъл и във всеки един миг. „Беше потресаваща гледка – наполовина обезумял, наполовина разгневен и напълно ужасен пред смъртта!“ Така описва дъщеря му Светлана последните минути от живота на диктатора. После идва краят за „Бащата на народите“.

В речта си на траурния митинг в София, след смъртта на Сталин, министър-председателят на НРБ (Народна република България) Вълко Червенков отбелязва тези „мъчителни дни“ на народна скръб в запис на Българското национално радио (БНР):

Като слуша такова нещо като горния запис, човек добива представа, що е то култ към една личност, в случая към личността на Сталин. Култ, разбира се, е имало и към личността на произнасящия тази уж траурна, а всъщност помпозна реч — Вълко Червенков. Как иначе! Такова е било времето, това на сталинизма, който обаче не е възникнал ей така, изведнъж.

Обяснение за началото на началата ще се намери може би в писмото на вече болния Ленин до XIII Конгрес на РКП (Руската комунистическа партия болшевики), писано между 23 декември 1922 и 4 януари 1923 година:

„Другарят Сталин, след като стана генерален секретар, концентрира в ръцете си една непомерна власт и аз не съм уверен ще съумее ли той винаги да се ползва от тази власт достатъчно внимателно. Сталин е твърде груб и този недостатък, напълно търпим в средата и в общуването между нас, комунистите, става нетърпим на длъжността генерален секретар. Затова предлагам на другарите да обмислят начин за преместване на Сталин от това място и на него да бъде назначен друг човек, който във всички други отношения да се отличава от другаря Сталин само с едно преимущество, а именно, да е по-търпим, по-лоялен, по-вежлив и по-внимателен към другарите, по-малко капризен и т.н. Това обстоятелство може да изглежда нищожна дреболия. Но аз мисля, че от гледна точка на предпазване от разкол и от гледна точка на написаното от мен по-горе за взаимоотношенията на Сталин и Троцки, това не е дреболия или това е такава дреболия, която може да получи решаващо значение.”

Колко прав е бил в случая Ленин! Тази дреболия получава наистина решаващо значение. Сталин, разбира се, не допуска писмото да бъде огласено като официален документ на конгреса, а сетне се разправя и с лявата, и с дясната опозиция в партията чрез апаратни игри с помощта на приближените си и на репресивния апарат, който изцяло е подчинил. И така 30 години. Сталинска колективизация, сталинска индустриализация, сталински начин на живот, сталински лагери, сталински… всичко!

Както казва Сталин, на предизборно събрание в Сталинския район на Москва през февруари 1946 година:

„Комунистическата партия не пое по пътя на капиталистическото развитие, не само заради принципните си различия, но и затова, че той предполага твърде дълбоки промени, които биха разорили селяните, като ги превърнат в бедни работници. Ето защо комунистическата партия избра пътя на колективизацията, обединението на селските стопанства в колхози. Методът на колективизация се оказа във висша степен прогресивен, не само поради факта, че не доведе до разорението на селяните, но най-вече заради това, че само за няколко години осигури на страната ни многократно повече селскостопанска продукция“.

Пропагандната реч завършва с пространна възхвала на партията, която успява да развие военното производство и да снабди с модерно и надеждно въоръжение Червената армия. Този успех на властта на практика осигурява победоносните сражения в последните години на Великата отечествена война.

Тъй рече другарят Сталин:

„В Съветската армия се иска повече кураж  за отстъпление, отколкото за настъпление.“

„Отделната смърт е трагедия. Смъртта на един милион е статистика.“

„Мислите са по-силни от оръжията. Ние не разрешаваме на нашите граждани да носят оръжие – защо трябва да им разрешаваме да мислят самостоятелно?“

„Има човек – има проблем. Няма човек –  няма проблем.“

„Правото на скромен живот е неприкосновено.“