20 април 1984 година, часът е 18:10 – радиовръзките между базовия лагер и височинните лагери регистрират съобщението: „Авраме, на върха съм!“ Христо Проданов се обажда от най-високата точка на Земята. За първи път българин изкачва връх Еверест. Хималайската експедиция от 84-та с ръководител Аврам Аврамов е едно от най-големите постижения в българския алпинизъм. На 8 май същата година Иван Вълчев и Методи Савов достигат Еверест, а на 9 май на върха стъпват още двама българи – Кирил Досков и Николай Петков. Техният приятел, 41-годишният Христо Проданов, обаче остава завинаги на най-високия осемхилядник, борейки се мъжки три дни без кислородна маска. Навярно гърдите му са дишали с онова опияняващо чувство, когато осъзнаваш, че цял един народ припознава за свое историческо постижение осъществяването на собствената ти мечта.
Христо Проданов преди тръгването към върха, след изкачането на Еверест и по време на бивакуването на открито в „зоната на смъртта“ – документални записи от радиовръзките с базовия лагер от 20, 21 и 22 април 1984 година:
20 април
5:45 Христо Проданов и шерпът Ринджи тръгват по най-дългия и труден маршрут – западния ръб, без кислородни апарати.
11:00 Проданов се намира на височина 8500 метра и продължава сам към върха без помощта на шерпа.
18:10 Българският алпинист достига върха, вижда пирамида от 4 празни кислородни бутилки и съветското знаме, скътано между тях. Прави опит да го вземе, но успява да откъсне само част от него.
18:10 – 18:42 Христо Проданов остава на върха 32 минути. Опитва се да изстреля двете ракети, които носи със себе си, но и на двете се скъсали канапите. Снима с малка камера, която оставя на върха. Следващите български покорители намират ракетите и камерата, но лентата била извадена.
18:42 Проданов започва спускане към лагер 5 по собствените си стъпки.
21:10 Алпинистът съобщава в базовия лагер, че поради настъпилата тъмнина и лошите атмосферни условия прекратява слизането и ще търси място за нощуване. До сутринта никаква вест от него.
21 април
Рано сутринта са регистрирани едно, две натискания на комутатора на радиостанцията без думи и говор.
8:30 Чуват се неразбираеми думи: „Аз тук на големия сив купен“. Предполага се, че тези сигнали са от Христо и той се намира в тежко състояние – без палатка, кислород и спален чувал. Най-вероятно българският алпинист се намира на височина 8300-8500 метра.
9:00 Ръководителят на експедицията съобщава в Катманду за случилото се и нарежда на всички наши групи, които се намират по междинните лагери да променят графика си и да придвижат ускорено нагоре. Правят се опити да се използва и хеликоптер, за да се помогне на Проданов.
10:00 Шерпът Ринджи слиза от лагер 4 и става ясно, че Христо не се е завърнал там и неразбираемите думи са от него. Към лагер 5 тръгват веднага Трифон Джамбазов, Людмил Янков и Ринджи. Групата на Иван Вълчев, която се движи от лагер 3 към лагер 4, също се включва в издирването.
16:00 Людмил Янков, който се придвижва най-бързо и въобще не се отбива в лагер 5, достига 8400 метра. Христо периодично подава сигнали с комутатора на станцията, обяснява, че е загубил ръкавиците си и ръцете са му измръзнали и не може да мръдне нито сантиметър. Положението става безнадеждно. Немислимо е човек да се спусне от такава височина, без да си помага с двете ръце. Междувременно атмосферните условия се влошават.
22 април
Спасителната акция продължава въпреки разрушените палатки на лагер 4 и единствената палатка на лагер 5.
До 17:30 Христо произнася едва разбираеми думи. Сигналите от него са все по-отслабващи.
18:30 Иван Вълчев достига 8200 метра. Иска разрешение да продължи нагоре, за да окаже помощ на Людмил Янков в търсенето на Христо. Аврамов му нарежда да се спусне към лагер 5 поради настъпващата тъмнина. Междувременно Людмил продължава да се движи нагоре с фенерче, но навлиза в сложни технически участъци и положението му става критично.
19:45 Последното натискане на комутатора
19:45-21:45 В продължение на два часа всяка минута българските алпинисти молят Христо да подаде сигнал. Такъв не получават.
21:45 Започва борбата за спасяването на Людмил Янков. Той вече е достигнал 8500 метра височина. Сам и правещ всичко възможно да открие своя приятел, Людмил около час отклонява молбите на останалите алпинисти да прекрати търсенето и да прецени дали да нощува на място или да слиза надолу.
22:30 Людмил съобщава, че ще нощува на 8400 метра височина. Цялата нощ през 15 минути алпинистите поддържат радиовръзка с него, за да не заспи. Втора тежка и безсънна нощ с мисли за Людмил и Ринджи, който получава остра сърдечна криза в лагер 5 и цяла вечер му се дава кислород. Но те, за разлика от Христо, остават живи.
23 април
Никой не може да повярва, че Христо е загинал. Българските алпинисти правят неимоверни усилия да го открият, като излагат на огромен риск собствения си живот. Разговорите са дълги и мъчителни, но в края на краищата надделяват здравата мисъл и разум и Аврам Аврамов нарежда на всички групи да започнат незабавно спускане към базовия лагер, където да се обсъдят основните моменти на бъдещите тактически действия. След седем дни отдих експедицията продължава.
Равносметката: Петима българи изкачват Еверест по най-коварния западен ръб на върха. Четирима слизат по класическия маршрут по непалските склонове и извършват пълен траверс на осемхилядника. Един българин остава завинаги под купола на върха, един истински бунтар, който прави историческо изкачване – не само за българския алпинизъм.
Христо Проданов предприема най-ранното изкачване на Еверест в света – през април. Най-подходящото време е през май. Проданов е 6-ият в света солов катерач на Еверест, 13-ият, който стига върха без кислороден апарат, и 8-ият, който се изкачва по най-трудния западен склон, наречен още „Жестокия път“. Всъщност Проданов е първият алпинист в света, който не използва кислородна маска, движейки се именно по западния хребет. В своите спомени съпругата му, Виолета Проданова, разказва, че още при подготовката за Лхотце през 1981 г., когато Проданов отново изкачва върха сам и без кислороден апарат, алпинистът заявява, че ако е изкачване, нека бъде чисто изкачване, защото самият кислород снижава спортното постижение с около 2000 метра. През годините, когато Проданов катери и седемхилядниците, работи върху постепенното увеличаване на вместимостта на белите си дробове с кислород. На Еверест прекарва 32 минути и започва спускане отново по западния гребен по собствените си стъпки – нещо, което преди това никой друг не е дръзнал да направи. „За него Боговете бяха върховете“ и със своя силен дух и непреклонен характер Христо Проданов опозна най-големия си Бог.
Съпругата на алпиниста, Виолета Проданова разказва: „Нямаше да бъде Христо Проданов, ако беше катерил с кислород. Той искаше да направи нещо уникално.“ – запис от 2013 година: