Методи Савов в студиото на „Всяка неделя“ при Кеворк Кеворкян
Методи Савов в студиото на „Всяка неделя“ при Кеворк Кеворкян
      Разговор по радиостанцията между Методи Савов от лагер 2 и Милан Огнянов в базовия лагер през 1984 г.

„Алпинизмът е спорт без публика. В другите дисциплини всеки шампион получава овациите на зрителите, а на върха алпинистите получават ръкопляскане само от боговете.“ Това са думи на алпиниста Методи Савов по повод първата българска експедиция до хималайски осемхилядник, при която Христо Проданов изкачва четвъртия по височина връх на планетата – Лхотце (8516 м).

На 25 май Методи Савов навърши 70 години. Той е един от малцината българи, изкачили „покрива на света“ Еверест. Постиженията му наистина са респектиращи. С Иван Вълчев осъществяват първото българско изкачване на северната стена на връх Айгер в Алпите. В актива си има 4 седемхилядника – три от тях в Памир (Комунизъм, днес Самани, Ленин, днес наречен Авицена, и Корженевска), а четвъртият е връх Ношак в Афгански Хиндукуш. През 1981 г. при атаката на хималайския 8-хилядник Лхотце достига до 8200 м, а Христо Проданов покорява върха. Името на Методи Савов нашумява през май 1984 г., когато се изкачва на Еверест (8848 м) по Западния гребен. Наричат го „Жестокия път“. На 8 май заедно с Иван Вълчев се качват на върха към 17.30 ч. Налага се да пренощуват на открито на 8750 м в т.нар. зона на смъртта, което и до днес е вторият такъв случай в света. Когато разказва за това, Методи Савов подчертава, че тогава изобщо не са възнамерявали да поставят подобни рекорди, просто ги е изпреварила тъмнината. Свършва кислородът им, измръзват пръстите на краката му, което води до частична ампутация на ходилата. Впоследствие се откъсва временно от алпинизма, но през 1988 и 1989 г. отново води две зимни експедиции по южната стена на Анапурна. Ръководител е и на втората експедиция до Еверест през 2004 г., когато загива алпинистът Христо Христов.

Методи Савов работи като оператор в редакция „Култура“ на БНТ. Има неосъществена мечта – да стане моряк. През 1987 г. заедно с Дончо Папазов плава с яхтата „Тивия“ от Созопол до Буенос Айрес. От 2001 до 2006 г. Савов е директор на високопланинската спортна база „Белмекен“. Автор е на книгите „Айгер – една мечта“ и „Еверест – българският път“.

Често е обяснявал, че не обича думата герой. Според него героизъм има тогава, когато в дадена ситуация си принуден да действаш по определен начин. „Герой може да бъдеш само по необходимост, а да тръгнеш да геройстваш заради самото геройство – това е глупаво. Човек винаги трябва да се уповава и на страха, и на разума. В алпинизма човек умишлено се втурва към опасностите, но инстинктивно се измъква от тях.“

      Методи Савов за начина, по който гледа на природата и суперлативите – запис от 2000 г.

„Всеки, който отива на Еверест, отива с опит, там не е детска градина. Над 7000 метра решаваш сам, никой не може да вземе решение заради теб.“

„Винаги трябва да изчисляваш, че както ти трябват сили за всяка крачка нагоре, така трябват и сили за всяка крачка надолу. Хората, които не го изчисляват, остават завинаги горе.“

Това, което Методи Савов иска да каже на изкушените от катеренето, е, че височинният алпинизъм е едно особено опасно човешко занимание. И когато се качват по върховете, да знаят, че ги чакат не само в базовия лагер, но и у дома.

Не знае дали точно Райнхолд Меснер, човекът, покорил всичките 14 осемхилядника в Хималаите, е казал, че „най-добрият алпинист е живият“, но приема тази мисъл за напълно вярна. „Планината ще я има хилядолетия след теб, както е била хилядолетия преди теб. Трябва да си даваш сметка, че си една прашинка, едно мишле, което има желание да се покатери върху гърба на природата, да стъпи отгоре. Ако си достатъчно разумен, ако скромно благодариш на не знам кой си, стигаш горе и тръгваш надолу да се спасиш, да отървеш кожата.“

„За да успееш където и да е, ти трябва страст, но това не е достатъчно. Трябва постоянство на страстите, за да стигнеш до края.“

      Методи Савов за страстта към алпинизма – запис от 2004 г.