Първата жена художник със самостоятелна изложба

Тя е сред малкото професионални художнички в следосвобожденска България, позната с лиричните си портрети, изящни цветя и лъчезарни детски ликове. Елисавета Консулова-Вазова е първата жена художник, която организира самостоятелна изложба у нас през 1919-а, на която почти всичките ѝ картини са разпродадени. Талантливата дама е известна и с проявената си дързост в разговор с Иван Мърквичка, тогава директор на Рисувалното училище. Тя настоява за правото на художничките да рисуват голо тяло от натура – задължителен изпит, на който, за разлика от мъжете, жените работели по гипсови отливки. Въпреки евентуално недоволство, провокирано от по-крайни патриархални възгледи, Мърквичка ѝ разрешава да рисува голо тяло. Приноса на художничката отчита големия наш изкуствовед Кирил Кръстев в интервю от 1984 година, запис Златен фонд на БНР:

Омъжва се за Борис Вазов, по-малкия брат на Иван Вазов

Елисавета Консулова-Вазова (4 декември 1881 – 29 август 1965) е родена в Пловдив в  семейството на богатия и високообразован търговец Георги Консулов, сподвижник на Васил Левски. Когато е на 10 години, родителите ѝ се установяват в София, където баща ѝ е назначен за директор на Спиртната фабрика. С изявен афинитет към рисуването момичето започва да посещава частната школа на художничката Естер Слепян, емигрантка от Русия. Всъщност при нея Елисавета се учи да скицира за първи път от позиращи модели. 16-годишна постъпва във втория випуск на Рисувалното училище. През 1902 година завършва живопис в класа на Ярослав Вешин.

Младата художничка се движи около кръга „Българан“ и интелектуалци като Андрей Протич, Александър Божинов, Елин Пелин, Александър Балабанов и редица други видни обществени фигури от светския живот у нас. През 1906 година се омъжва за адвоката Борис Вазов, най-малкия брат на Иван Вазов. Двамата се радват на щастлив и полово равноправен семеен живот. Имат три дъщери – Елка, Събина, повече известна като Бинка, кръстена на баба си Съба Вазова, и Анна.

Заминава на специализация в Мюнхен – с две деца на ръце

С благословията на свекърва си и с подкрепата на съпруга си като към художник, който трябва да развива своя потенциал, Елисавета продължава образованието си в чужбина. През 1909 година, заедно с децата си, едното на две години, а другото само на четири месеца, заминава за Германия. Специализира портретна живопис в Мюнхенската академия по изящни изкуства, докато съпругът ѝ остава в София, за да се утвърди в адвокатската професия. Междувременно тя посещава няколко европейски страни и се запознава с модерните тенденции в изобразителното изкуство. Рисува предимно натюрморт с цветя и портрети в маслени, пастелни и акварелни композиции.

Харесва ѝ да изобразява себе си, но най-вече дъщерите си. В портретните ѝ платна присъстват, разбира се, и Борис Вазов, както и писателят Вазов. Художничката създава редица портрети на значими личности от нашия културно-обществен живот, които са част от нейното обкръжение. Сред тях са артистите: Елена Хранова, Марта Поповa, Ирина Тасева, фолклориста Михаил Арнаудов, оперната певица Христина Морфова и пианистката Людмила Прокопова – двоен портрет и други. Позират ѝ писатели като Стоян Михайловски, Константин Гълъбов, който я нарича „майката на цветята“ и чийто портрет Елисавета рисува месеци преди да напусне този свят на 83-годишна възраст, както и поетът Кирил Христов, който ѝ посвещава следното стихотворение:

Аз виждам в твоите пламнали платна
на летен изгрев радостта безкрайна.
Аз чувам по пътеката незнайна
душа ти да крещи за светлина.
…
Но утрото, на светли багри сито
по-скъпо ми е – и души, които
живеят с блясък утринен до край.

„Пражкият“ период на Елисавета и нейната обществена активност

Много от творбите художничката създава под открито небе. Тя е един от инициаторите на пленарната живопис у нас. В ателието си тя готви основно млади художници за Рисувалното училище. Нейните картини присъстват в тогавашния художествен експозиционен живот на страната. Съосновател и член е на движението „Родно изкуство“, което се заражда в началото на XX век. Сътрудничи на списанията „Художник“ и „Изкуство“, като пише статии за българското и западноевропейското изобразително изкуство.

Авторитетът на Елисавета като национална художничка нараства още повече с участието ѝ в изложба на българското изкуство в Прага през 1926-а. Оттук започва и нейният „пражки“ период, който се характеризира освен с изложби, но и с активна обществена дейност в полза на разпространението на българската култура. В периода 1927 – 1933 Борис Вазов, вече в качеството си на политик и дипломат, е изпратен с цялото си семейство като пълномощен министър в чехословашката столица. Наред със заниманията си по рисуване Елисавета подема създаването на първия пансион за български студентки в Прага с помощта на проф. Мърквичка. Междувременно е поканена като единствен представител на България в учредителния конгрес на Международния съюз на куклените дейци. Името на Елисавета Консулова-Вазова е свързано с първия Куклен театър в София, за който тя собственоръчно изготвя куклите. В Прага участва и в Международния конгрес на народните изкуства, където изнася доклад за българската носия. Художничката колекционира фолклорни шевици, килими, накити, облекла.

За „духовното издигане на българката“

По време на престоя в Чехословакия Елисавета е впечатлена от местните инициативи за „повдигането на домашната култура“. Образована, професионално реализирана, обичана от семейството си, тя започва да издава и редактира у нас списание „Беседа“, което по-късно се преименува на „Дом и свят“. Изданието е насочено към интелигентната българка, „която да бъде улеснена в своите задачи на домакиня и майка, за да ѝ остане повече време за нейното лично духовно издигане“. В списанието сътрудничат Дора Габе, Елисавета Багряна, Екатерина Каравелова и други наши тематично ангажирани творци. Художничката основава и става председател на дружеството „Български дом“ – също с насоченост към българската домакиня. След Втората световна война издава преводни детски книжки. И перото, и четката я съпътстват до последния ѝ дъх. Самата тя споделя:

„Не мога да живея без цветовете… Струва ми се, че ако не рисувам един ден, хармонията на живота ми ще се прекъсне и ще разстрои равновесието на съществуванието ми.“

„Най-много обичам да рисувам деца, тези слънчица на човешкия живот.“