„Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живеели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю. Ако навикнеш да прочиташ често тия неща, ще се обогатиш с разум, не ще бъдеш много неизкусен и ще отговаряш на малките деца и простите хора, когато при случай те запитат за станалите по-рано в света деяния от черковната и гражданска история.“ (Из „История славянобългарска“)

„Химн на народните будители“, музика и текст Добри Христов, изпълнява Детски радиохор на БНР, диригент Христо Недялков:

„Имало е някога един юнак балкански, който бил заспал дълбоко и една групичка събудени мъже се втурнала да го разбужда. Този юнак трябвало да поведе българите срещу народа отомански, после, от дипломатически съображения не точно срещу него, а срещу изедници душмански… Във всеки народен подем, във всяка борба за свобода се появяват две категории хора – будители и поборници. С течение на времето броят на първите намалява, а на вторите се увеличава. С течение на времето първите се забравят и от гузност към тази забрава в календара се избират дати за помен…“ Размислите за Деня на будителите на писателя Георги Данаилов са прочетени от актьора Николай Бинев в запис за Златния фонд на БНР през 2001 година:

Първото неофициално честване е през 1909 година в Пловдив, когато група учители обмислят въвеждането на празник, който да почита възрожденците и героите от миналото. Министерството на просвещението подкрепя тази инициатива и постепенно празникът се налага в цялата страна. След злополучния край на Първата световна война и с последствията от Втората национална катастрофа обществото сякаш губи вяра във възрожденските идеали. Факт е, че при трудни социално-политически обстоятелства винаги се е търсело упование в героичното българско минало. Ето защо на 13 декември 1922 година ХIХ обикновено народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците, съгласно който „Първи ноември да се празнува като всенароден празник на заслужилите българи… Да стане един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското национално и просветно-културно възмогване и преуспяване на българския народ“.

Неслучайно за Ден на народните будители е определена календарната дата 1 ноември. На този ден православието почита преподобни Йоан Рилски Чудотворец, небесния покровител на българския народ. Целта на празника била да се прослави делото на св. Иван Рилски, на светите братя Кирил и Методий, на Йоан Екзарх, на Св. Евтимий, патриарх Търновски, на славните възрожденски дейци: преподобни Паисий Хилендарски, Св. Софроний Врачански, д-р Петър Берон, Васил Априлов, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев и на още десетки дейци на просвещението и национално-освободителното движение.

Предложението за новия празник прави правителството на Александър Стамболийски по идея на тогавашния министър на народното просвещение Стоян Омарчевски. В мотивите към закона четем: „Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България.“

От 1 ноември 1923 година с указ, подписан от цар Борис III, денят е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите за Отечеството си българи. Така от 1922 до 1944 година този национален празник е с голямо културно и патриотично значение. След 9 септември 44-та Денят на народните будители е заличен от списъка с празниците по политически съображения. Възстановен е през 1992 година от Народното събрание по инициатива на националното дружество „Мати Болгария“.

„О, будители народни“, музика Добри Христов, изпълнява смесен хор „Света София“: