Дако Даковски (7 август 1919 – 28 януари 1962), пионер на българската кинематография, певецът на новото село, режисьорът, който допринася за бързото и всестранно професионализиране на нашето киноизкуство.
Ако прелистим страниците на неговия бурен живот, ще прочетем следното: Роден е с. Търнак, Белослатинско. Още като ученик в прогимназията остава пълен сирак. Проявява артистичните си заложби първоначално на селската читалищна сцена, по-късно и в самодейния театър във Враца. Макар да завършва Юридическия факултет на Софийския университет, още като студент през 1939 г. постъпва в студийния „Опитен театър“ на Стефан Сърчаджиев. След неговото закриване през 1941 г. става актьор в Скопския драматичен театър. С въвличането на България във Втората световна война младият актьор с леви убеждения се присъединява към партизаните от отряд „Георги Бенковски“, a след това участва и като доброволец в Отечествената война. От фронта се завръща с орден за храброст – I степен, връчен му лично от генерал Владимир Стойчев. Още несвалил шинела, той става секретар на Камарата на народната култура – до 1947 г., когато е изпратен във Всесъюзния държавен институт по кинематография (ВГИК) в Москва да учи режисура. Там негови преподаватели са най-известните дейци на съветското киноизкуство – Михаил Ром, Сергей Юткевич. Много показателен за мащабността на мисленето му е фактът, че за своя дипломна работа той избира да претвори националната епопея „Под игото“. Всъщност това е първият пълнометражен филм, заснет от завършващ студент. Реализацията е истинско предизвикателство за прохождащото ни кино, макар зад Даковски да застава одържавената през 1948 г. Българска кинематография. Във филма се снима почти цялото българско актьорство, подкрепено от кавалерия, войска, населението на Копривщица и другите села, в които са правени снимките. В запис от 1988 г. спомени за създаването на тази първа по рода си българска суперпродукция, за атмосферата по време на снимки и за режисьорската работа на Дако Даковски разказват Лили Попиванова (превъплътила се в ролята на Рада Госпожина), Ганчо Ганчев (изиграл Кириак Стефчов), Иванка Даковска (съпруга на режисьора и Марийка, дъщерята на Стоян Воденичаря във филма) и Мирослав Миндов.
„Дако Даковски беше много емоционална и ярка фигура, не само режисьор, но и актьор, общественик“, казва в спомените си за филма и актьорът Мирослав Миндов, който изиграва ролята на Бойчо Огнянов.
Една от най-силните страни на Дако Даковски като режисьор е работата му с актьорите. Той „открива“ за българското кино Апостол Карамитев, Цветана Николова, Иван Братанов, Димитър Буйнозов, Богомил Симеонов, Георги Георгиев – Гец, Мирослав Миндов и много други.
Времето, в което твори Даковски минава под знака на ентусиазма, на първите стъпки. В своята кратка творческа биография (само едно десетилетие) той поставя „Под игото“ (1952), три филма за неспокойното съвремие на българското село по романите на Ст. Ц. Даскалов – „Неспокоен път“ (1955), „Тайната вечеря на седмаците“ (1957) и „Стубленските липи“ (1960). Именно тази трилогия е причината той да бъде определян като вдъхновеният певец на новото село. Последният му филм „Калоян“ (1962), негова студентска мечта, остава недовършен. Твърде рано, едва на 42 години, жизненият му път приключва…
Освен режисьорски, Дако Даковски притежава и таланта на общественик. Като главен секретар на Съюза на кинодейците в България след неговото възстановяване през 1954 г., той работи с всеотдайност и вдъхновение за утвърждаване ролята на българското кино през ранните му години. Реализира инициативи за изграждане на киноклубове в страната, на първите кинофестивали.
Животът на Дако Даковски е горене. Във всичко се впуска без да се щади. Винаги забързан и ангажиран, с интелигентна чувствителност, с изяществото на своята актьорска природа. Заради всеотдайната си творческа и обществена апостолска дейност той с достойнство заема своето място в историята на българското киноизкуство.