В началото на 50-те години Българското радио отговаря на зараждащото се ново музикално направление за претворяване на националното фолклорно богатство, създавайки Ансамбъла за народни песни. Той е естествено продължение на Угърчинската група с ръководител Цвятко Благоев, тъй като нейните талантливи музиканти са привлечени в състава. В Ансамбъла не са включени танцьори, а само певици и инструменталисти, като първоначално е възприет гъдулковият строй.

Идеята за изграждане на състав, който да запази и обогати българския фолклор е на музикалния редактор Георги Бояджиев. Първи диригент на състава е Борис Петров. Самият той е родом от гр. Угърчин. Завършил е Българската държавна консерватория и е работил като редактор към „Народна музика“. С натрупания опит от Угърчинската група той допринася за основаването и ръководенето на Ансамбъла.

Ролята на всеки един диригент е от съществено значение за индивидуалното професионално развитие на изпълнителите, както и за изграждането на собствен запомнящ се репертоар и почерк на състава. Както за първите диригенти като Коста Колев, така и за нашите съвременници като Христофор Раданов, народната музика е съдба и безкраен извор на вдъхновение, а благодарение на труда им Ансамбълът (по-късно трансформиран в Оркестър за народна музика) се превръщат в пазител на автентичния български фолклор.