75 години от първия концерт
„Бодра смяна“ е първият детски хор у нас, който поставя основите на нашата съвременна хорово-изпълнителска школа за деца и същевременно приобщава националния ѝ облик към световното хорово наследство. При работата си със състава не един композитор, диригент или музикален критик заявява, че това е най-добрият детски хор в света.
Основан е в края на 1946 година от диригента и музикален педагог Бончо Бочев. По онова време той вече има опит като ръководител на „Хор на Софийските славейчета“ към основното училище „Антим I“, където е преподавател. След преместването си в средното училище „Иван Николаевич Денкоглу“ заедно с ядро от „Софийските славейчета“ организира нов хор – един от многото състави – оркестров, танцов, балетен, театрален и т.н., – на художествения колектив „Бодра смяна“. Но хорът се развива най-бързо и името преминава само върху него.
Първата концертна изява на „Бодра смяна“ е на 1 януари 1947 година, когато група хористи поднасят новогодишен музикален поздрав на тогавашния министър-председател Георги Димитров. В Златния фонд на Националното радио се съхраняват документални записи от концерти на хора, като първите регистрирани са от 1953 година. Чуйте „Синигерова сватба“ от проф. Георги Димитров и „Прехвръкна птичка“ от Филип Кутев:
Печели конкурса на Би Би Си – Лондон „Нека пеят народите“
Първоначално половината от солистите са ученици от „Иван Николаевич Денкоглу“, а с разрастването на пионерската организация „Септемврийче“ хорът се попълва чрез конкурс измежду пионерчетата в София и околностите Горна баня, Княжево и Владая. В периода 1957-2005 година конкурс се провежда веднъж на четири години. Хористите са ученици от първи до единадесети клас, като момчетата пеят до мутацията на гласа. Броят им достига до четиристотин деца, които са групирани в няколко концертни състава. Майсторският изпълнява по-сложните партии и участва в произведения с оркестри и ансамбли, съставени от възрастни музиканти.
Само за няколко месеца от съществуването си „Бодра смяна“ става национален първенец и още в първите години заема призови места на редица престижни чуждестранни фестивали. „Никога през живота си не съм изпитвал такава радост и гордост, че съм българин, както през онези славни дни на август 1949-а в Будапеща“ – казва композиторът и вокален педагог проф. Георги Златев-Черкин. Тогава хорът е удостоен с първата си голяма международна награда от фестивала в унгарската столица.
Следват множество концерти и турнета в България и чужбина, отличие след отличие. „Бодра смяна“ се превръща в образец на детската хорова школа на национално и на световно ниво. През 1968-а печели анонимния конкурс на Би Би Си – Лондон „Нека пеят народите“ за най-добър детски хор в света.
„Гайдар“ от Светослав Обретенов и „Люлчина песен“ („Приспивна песен“) от Моцарт, документални записи от 1962 година:
Любимият хор на българските композитори
Репертоарът на хора включва творби от наши композитори и обработки на народни песни, както и произведения от световни автори – предкласици, класици и съвременни. Наричат „Бодра смяна“ любимият хор на българските композитори. С него работят имена като Любомир Пипков, Светослав Обретенов, Парашкев Хаджиев, Георги Димитров, Филип Кутев, Тодор Попов, Александър Райчев, Веселин Стоянов, Асен Диамандиев и много други.
Още с първите си стъпки „Бодра смяна“ навлезе творчески в съвременността и стана пълноценен участник в изграждането на нашия музикален живот. Не една песен на български композитори получи кръщенето си пред публиката от този пълен с ентусиазъм пеещ орляк, изпълнявани с толкова чистота и вълнуваща непосредственост!
/Любомир Пипков/
Те не просто хубаво пеят, те са колективна творческа личност с един дъх, с един усет, с една мисъл и с едно усещане по време на музициране!..
/Дмитрий Кабалевски/
Винаги, когато пиша, си мисля как даденото произведение ще звучи в хора, как децата ще го измайсторят; как ще се доберат до ония тънкости, някой път които и композиторът не подозира, докато не отиде на репетиция и не разбере, че в негово отсъствие хорът е постигнал неща, които дори не е замислял. Това умее да го прави Лиляна Бочева и „Бодра смяна“ – едно светило в областта на хоровата песен.“
/Тодор Попов/
„Квачка“ от Асен Диамандиев и „Аве Мария“ от Франц Шуберт, документални записи от 1963 година:
Един неизчерпаем извор на сили и вдъхновение
В периода 1973-2005 година художественото ръководство и диригентската палка преминават у Бочевата дъщеря – Лиляна. Тя продължава да поддържа високите критерии, поставени от баща ѝ – популяризиране и разпространение на националното ни композиторско наследство и обогатява репертоара с нови класически и модерни автори. Няма голямо обществено-културно събитие в страната, в което детският състав да не участва. Хорът редовно сътрудничи на Софийската филхармония, Националната опера и Симфоничния оркестър на БНР.
През 70-те години на XX век „Бодра смяна“ и камерният ансамбъл „Софийски солисти“ под диригенството на Васил Казанджиев изнасят серия от успешни концерти по родните и световни сцени. В интервю за БНР от 1986 година композиторът, диригент и педагог споделя:
Хорът е един от музикалните центрове в България, в които се твори истинска музика. Една творческа лаборатория, в която изкуството е поставено на особена висота. (…) Имам винаги усещането, че се срещам с един чист, неизчерпаем извор, от който човек може до безкрайност да черпи сили и вдъхновение и което е най-важното – обновление в своята работа.
„Адорамус Те, Кристе“ от Орландо ди Ласо и „Залез“ от Тодор Попов, документални записи от 1989 година:
Да бъдеш бодросменец
В периода 2005-2010 художествен ръководител и диригент на състава става дългогодишната корепетиторка Светла Бешовишка. След нейното пенсиониране до днес главен диригент е Александър Кочков. Като представителна формация на Националния дворец на децата хорът продължава да буди възхищение в съхранението и усъвършенстването на необятната си творческа традиция. През школата на „Бодра смяна“ са преминали повече от десет хиляди деца. Едно от тях е хоровият и оперно-симфоничен диригент Методи Матакиев, чиято биография е свързана с Българското национално радио. В интервю от 1999 година той казва:
Пях в състава в годините 1958-62-ра. „Бодра смяна“ беше някакъв остров на работа, музика и организация. От най-ранна възраст Бончо Бочев ни внушаваше любов към текста, пиетет към музиката и тотално претворяване на това, което е написал авторът. Винаги ще си остана бодросменец и някак си, като се видим по улиците, по хорове и оркестри, ние, бодросменците си личим по организираност, дисциплина и работохолизъм.
„По пътечката на дъгата“ от Константин Илиев, документален запис от 1997 година:
Възпитаниците на хора завършват Музикалната академия, стават хористи и оркестранти в професионални състави, реализират се като балетни и театрални артисти. Други, които избират различно от музиката поприще, споделят, че участието им в „Бодра смяна“ без съмнение е оказало положително влияние върху тяхното личностно развитие и пъстрото възприятие на света.