Всяка година българите свеждаме глави и се покланяме пред паметта на най-обичания ни национален герой. Идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), Васил Левски не е само деен революционер, посветил живота си на каузата за освобождение на страната ни от петвековното османско владичество, но и родоначалник на идеята за независима държава. Наред с историческите си заслуги, името на Левски е синоним на политическия и нравствен идеал на българина. През 1868 г. подлага на преоценка революционното минало и стига до извода за погрешността на четническата тактика на Георги С. Раковски и до идеята, че освобождението на отечеството трябва да стане дело на самия народ. С това Левски полага основите на нов етап в развитието на организираното революционно движение. Според него за успешния изход на национално-освободителната борба е необходимо центърът на революционната подготовка да се премести в България чрез изграждане на мрежа от революционни комитети, с чието създаване се заема. Вдъхновен от безграничната си любов към България и от мечтата да види отечеството си свободно, той работи за делото с изключителна прозорливост, ловкост, неизчерпаема енергия и пълна отдаденост. За големия му принос в революционното движение красноречиво говори и прозвището, което получава – Апостол на българската свобода. Макар и понесла тежки удари от османската власт след смъртта му, изградената и ръководена от Васил Левски мрежа от революционни комитети не само бележи връх в дълголетното освободително дело, но е и в основата на следващия етап от развитието на българската национална революция – Априлското въстание през 1876 г. и освобождението на България през 1878 г. Наред с националните си измерения, Вътрешната революционна организация е постижение и за европейското национално-революционно и демократическо движение през ХІХ век. Васил Левски е последователен революционер – демократ и борец за „свята и чиста република“ и преди всичко за свобода – лична, национална, общочовешка. Неговите идеи за равноправие между народите, политически и граждански права на етносите и малцинствата, за демократично устройство на обществото – българското, балканското, общочовешкото са актуални и до днес.

Изключително интересен е разказът на фолклористката Райна Кацарова, част от Златния фонд на БНР, за срещата ѝ с баба Петкана Къшова от село Горни Лозен през 1931 г. Като очевидец на обесването на Васил Левски, баба Петкана е запомнила и пресъздала песента, с която той отива към бесилото, а съкилийник на Апостола е предал спомена си за неговото последно желание:

Всеки българин носи в сърцето си Левски като многолико измерение на националните добродетели. На живота и делото му са посветени стотици литературни творби, произведения на изобразителното изкуство, паметници, музеи, книги, научни изследвания и трудове.

В звуковите фондове на Националното радио също се съхраняват инспирирани от личността на Апостола творби. Редакторът Меглена Димитрова подбра за Вас някои от тях.

„Обесването на Васил Левски“ от Христо Ботев в изпълнение на Константин Кисимов от 1962 г.:

„Левски“ от Иван Вазов в изпълнение на Мариян Маринов, запис 2010 г.:

„Великденско вино“ – монодрама за Васил Левски от Константин Илиев, откъс в изпълнение на Велко Кънев, запис 1996 г.:

Редове от „Апостолът на свободата“ – биографична книга за Левски от английската авторка Мерсия Макдермот чете Апостол Карамитев, запис 1973 г.:

„Апостолът“ – разказ от Иван Вазов, чете актьорът Борис Арабов (начало), запис 1970 г.:

Марко Семов чете свое есе за Васил Левски, запис 1986 г.:

Писателят и журналист Стефан Продев чете есето си за Васил Левски – запис 1981 г.:

„Обесването на Васил Левски“ (а капела), музика Александър Танев, изп. Смесен хор на БНР, запис 1987 г.:

„Е, комита, море, Васил Левски“, македонска песен, изп. Ансамбъл за народни песни на БНР, запис 1986 г.:

III част „Апотеоз“ на оратория–реквием „Васил Левски”, музика Боян Икономов, текст Димитър Точев. Изпълняват Симфоничен оркестър, дир. Васил Стефанов и Смесен хор на БНР, дир. Михаил Милков, запис 1973 г.:

Проф. Дойно Дойнов, български историк и общественик, е автор на редица монографии, статии и студии за Васил Левски. Неговата статия „Апостола – Човекът – Съвременникът!“ от 2013 г. представя многопластието на личността и делото на Апостола на българската свобода:
Още приживе Васил Левски бе наречен от съвременниците си Апостол. Наречен бе така по подобие на Христовите ученици и последователи, но и на носителите и изповедниците на новата – гражданска религия през ХІХ в. за правата на човека за свобода, за стремежа на нациите за самостоятелност и равноправие, за независимост и национални държави… Да, Левски принадлежи не само на историята. Левски бе и ще бъде съвременник и на утрешна България – България на новото, трето човешко хилядолетие. (Цялата статия може да прочетете тук)