Музиката за танцуване и влюбване на Йосиф Цанков

Наричат го бащата на българския шлагер, сравняват го с Йохан Щраус и Джордж Гершуин, а музиката му продължава да намира преки пътища към сърцата на публиката десетилетия след смъртта му. Йосиф Цанков е личност, съчетала европейска култура, предприемачески дух, артистичност и изключителен усет към мелодията. Зад неговото творчество, което надхвърля 500 записани произведения (вечни танга, валсове, оперети и незабравими естрадни песни), стои не просто талантлив композитор, а човек, който създава облика и променя представите за забавната музика в България. 

Момчето от сой и първите стъпки към музиката

Роден е на 7 ноември 1911 година в град Русе, в заможно семейство, където европейската култура и изкуството са част от ежедневието. В дома им се говори свободно на френски, немски и английски език, а аристократичната атмосфера се допълва от огромна библиотека и множество музикални инструменти. Интересен факт от семейната история е, че първата електрическа крушка в България светва във фабриката на неговия прадядо Иван Хаджиберов в Габрово. Майка му Сия (Анастасия) е първата жена, която шофира автомобил в страната, докато баща му Иван Цанков – завършил финанси в Париж – дарява земя в центъра на Русе за построяването на първото кино в града.

Когато малкият е на 5 години семейството Цанкови се преселва в София. Момчето все повече се увлича по музиката. На 11 години създава първата си самостоятелна композиция. Взема уроци по теория на музиката и композиция при диригента Павел Стефанов и композитора Веселин Стоянов.

На 15 години е изпратен да учи в престижния „Робърт колеж“ в Цариград (Истанбул), където пламва и друга негова голяма страст – баскетболът.

След завръщането си в София Йожи, както всички го наричат, е сред основателите на баскетболния клуб АС'23, играе в отбора и по-късно се занимава с треньорска дейност. Създава и женски баскетболен тим към клуба. Според спомените на неговия внук Велислав Стоянов, Йожи е сред първите ентусиасти, които популяризират баскетбола у нас. Дори донася баскетболна топка от Цариград.

Въпреки спортните си успехи и ранните музикални наклонности, по настояване на баща си Йосиф Цанков записва и завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1939 година.

Любопитен момент от личния му живот е свързан с неговата съпруга Таня, която е от влиятелния калоферски род на Калфови. Строгият баща не дава съгласие за брак, докато синът му не вземе дипломата си за юрист. Тогава решителната Таня отива при университетския професор на Йосиф, за да му разкаже за тяхната голяма любов. Трогнат от постъпката ѝ, преподавателят е снизходителен към младия Цанков на изпита и така пътят към венчилото е отворен. Таня е първият критичен слушател и вдъхновител на неговите най-романтични мелодии.

Театър „Одеон“, първите грамофонни плочи и раждането на българския шлагер

Още през 1930 година, докато е студент, Йосиф пише първата си песен „Ела с мен в Хавай“. В следващите години създава десетки танга, фокстроти, румби и валсове, които завладяват софийските салони и кафенета. Само за десетилетие на грамофонни плочи излизат около 200 негови танцови творби. Така за кратко време младият композитор става един от най-активните представители на новата градска музикална култура.

Маестрото е сред първите творци, привлечени към каузата за създаване на Българско национално радио (тогава Радио „София“) през 1936 година. Идеите му за музикални и детски предавания допринасят за оформянето на програмата на новата медия.

В периода 1937 – 1941 година е главен композитор на популярния тогава театър „Одеон“ и създава оперетите „Мая“, „Жуана“, „Продадена любов“, „Дръж се, Жужи“ и „Златната вдовица“, които пълнят залите и радват софийската публика.

В предвоенните години Цанков се изявява и като много успешен предприемач. Освен търговски представител на германската компания „Осрам“ за България, той става съсобственик и управител на първата фабрика за грамофонни плочи у нас – „Берлин грамофон“ (по-късно свързана с „Дойче грамофон“), а в периода 1937–1940 година ръководи и фирмата „Лондон рекърдс“. 

„Керванът“ и една история за световна слава
Една от най-любопитните истории около ранното творчество на Йосиф Цанков е свързана с ориенталското танго „Керванът“. Създадено края на 30-те години, то е част от оперетата „Продадена любов“. В първоначалния си вид песента звучи в изпълнение на Екатерина Коларова. Според разкази на неговото семейство през 1937 година англичани я чуват по радиото и пожелават да бъде записана в Холивуд върху винилова плоча, откъдето тръгва световната ѝ слава.
По-късно се появява и легендата, че по време на Втората световна война сражаващите се американски и британски войници в Сахара, били поздравявани с „Керванът“ на Джоузеф Цанкоу, който звучал всяка сутрин точно в 9:00 по Радио Лондон (днес Би Би Си).

Официално потвърждение от британската медия за тези излъчвания няма. Според някои музиковеди е възможно легендата да се е преплела с тази около едноименната джаз композиция „Caravan“ на Хуан Тисол, станала известна в изпълнение на оркестъра на Дюк Елингтън. Двете произведения са създадени в близък период и използват ориенталски музикални мотиви. Но независимо от това докъде се простира легендата и къде започват документалните факти, „Керванът“ остава една от най-разпознаваемите и до днес творби на „големия песнотворец“, както го определя проф. Николай Кауфман.
От Златния фонд чуйте „Керванът“ в изпълнение на Екатерина Коларова, презапис от стара плоча от 40-те години на миналия век, както и в аранжимент за Биг бенда на БНР, диригент Вили Казасян – документален запис от честване 70 години от рождението на Йосиф Цанков в Първо студио на БНР през 1981 година.

Творческо изгнание и завръщането към музиката през 60-те

Историческият обрат след 9 септември 1944 година преобръща живота и кариерата на Йосиф Цанков. Новата политическа конюнктура обявява шлагерите, тангата, валсовете и оперетата за „буржоазен уклон“. Забавната музика на композитора е спряна от ефир, затворени са вратите на театрите за неговите произведения, а по време на бомбардировките над София изгарят и голяма част от ценните му партитури. Настъпва тежък период на изолация и творческо мълчание.

Раздвижване настъпва през 1951 година, когато с личните протекции на световноизвестния съветски композитор Арам Хачатурян Цанков е назначен за отговорен редактор в музикалната редакция на „Радиопром“ (по-късно превърнала се в легендарния балкански гигант за плочи „Балкантон“). Там той работи отдадено до края на земния си път, помагайки на поколения музиканти и изпълнители да намерят път към слушателите.

На среща в Съюза на българските композитори Йосиф Цанков споделя своите виждания за ролята на оркестратора и аранжора в един оркестър, както и за композирането на забавна и танцова музика у нас. Запис Златен фонд на БНР, 1963 година.

През 60-те години на миналия век Маестрото преживява истински творчески ренесанс. Йосиф Цанков отново става един от най-търсените автори на популярни песни и създава някои от най-светлите и лирични образци на българската естрада. Докато в началото на кариерата си пише сам и текстовете за песните си, в този по-зрял период работи в сътрудничество с изявени поети като Димитър Василев, Димитър Точев, Веселин Ханчев и др.

Емблематичните мелодии „Облаци бездомни“, „Събота вечер“, „Гълъби над София“, „Твоята китара“, „Когато луната изплува“, „Песен моя, обич моя“ и десетки други са обезсмъртени от няколко поколения звезди на българската сцена – Маргрет Николова, Паша Христова, Мими Николова, Георги Кордов, Емил Димитров, Камелия Тодорова, Йорданка Христова, Лили Иванова…

„Финес и дълбоки емоции, оригинални мелодии и широка форма – това са основните характерни белези на Йосиф Цанковото творчество. Той създаваше тези песни в много тясна връзка със своите певци – тяхната емоционалност, тембър на гласа, култура. И не случайно се получава магията на музиката – от съчетанието на композиторското мислене и изпълнението на големия певец“, твърди проф. д-р Николай Кауфман.

Макар и никога не пожелал да напусне родината си Йосиф Цанков е толкова популярен, че негови песни се изпълняват и записват от известни чуждестранни артисти, сред които Йосиф Кобзон, Жозефин Бейкър, Клаудио Вила, Артуро Теста, Зигфрид Валенди и Жилбер Беко.

Един от върховите моменти в късния творчески период на композитора е песента „Повей, ветре“ по текст на Димитър Василев. Изпълнена от Паша Христова, тя печели Голямата награда на фестивала „Златният Орфей“ през 1970 година и се превръща в един от най-големите хитове на българската естрада.

Последните акорди

Йосиф Цанков умира внезапно на 21 октомври 1971 година, дни преди да навърши 60 години. Напуска този свят в съня си. На пианото му е открита недовършена партитура на песента „Вместо сбогом“ по текст на Захари Петров.

Историята на тази творба продължава десетина години по-късно. Композиторът Стефан Диомов разказва как недовършената песен попада при него и от нея се ражда песента в изпълнение на „Тоника СВ“.

Изключително трудно е да се даде оценка на приноса и творчеството на личност като Йосиф Цанков за културната памет на България. А не е и нужно. Но може би най-точната оценка е фактът, че песните му не остаряват заедно с епохата, в която са създадени. И докато някой продължава да пее „Песен моя, обич моя“ или да очаква вятъра от „Повей, ветре“, Йосиф Цанков остава не просто част от историята на българската музикална култура, а живо присъствие в нея.

Използваните в публикацията документални записи са от:

Юбилеен концерт по случай 50-годишнината на ЙОСИФ ЦАНКОВ в зала „България“ през 1962 година с участието на солисти и Биг бенда на БНР, диригент Емил Георгиев.

Честване 70 години от рождението на ЙОСИФ ЦАНКОВ в Първо студио на БНР през 1981 година с участието на солисти и Биг бенда на БНР, диригент Вили Казасян.