Гласът на нобелистите: Одисеас Елитис

„За неговата поезия, която, опирайки се на гръцката традиция, пресъздава със сетивна сила и интелектуална проницателност борбата на съвременния човек за свобода и творчество.“

С тези думи Шведската академия мотивира присъждането на Нобеловата награда за литература през 1979 година на гръцкия поет Одисеас Елитис (2 ноември 1911 – 18 март 1996). Той е вторият гръцки нобелов лауреат за литература след Георгиос Сеферис, удостоен със същото признание 16 години по-рано, през 1963-та.

В поезията му влиянията на сюрреализма се преплитат с традициите на гръцката литература. Централно място в ранното му творчество заема образът на слънцето. Стихотворенията му възпяват светлината, тюркоазеното море, скалистия пейзаж и античните руини на родната му Гърция. По бащина линия произхожда от заможен предприемачески род от Лесбос, който се занимава с търговия на зехтин. Преди да се роди, родителите му заминават за Крит, където се захващат с нов и процъфтяващ занаят - производство на сапун. Одисеас се ражда в островния град Ираклион, който е и родно място на писателя Никос Казандзакис. Той е най-малкият от шестте синове на семейство Алепуделис – фамилното име на баща му.

Как се появява псевдонимът Елитис (гр. Ελύτης)?

Поетът споделя пред Гръцката радио и телевизия (ERT) през 1979-а: „През 1935 година, когато за първи път се появих в атинското списание „Неа Грамата“ под напора на издателите Кацимбалис и Сеферис, имах много възражения това да не се случва. Въпреки това те решиха да отпечатат моите поетични редове и аз трябваше бързо да взема решение под чие име ще бъдат издадени. Исках да бъдат подписани с псевдоним, а не с истинското ми име. И тъй като думите, започващи с ελ- 'ел-' извикваха у мен някаква магия, може би заради 'Елада' (Гърция; гр. Ελλάδα), 'Елпида' (надежда; гр. Ελπίδα) или момичето, в което бях влюбен тогава Елени (гр. Ελένη), реших да започна с тази сричка. След това дойде звукът υ „ипсилон“ – най-гръцката буква според мен. И някак си, без да ми се налага да измислям края, естествено се появи древногръцкото окончание -της '-тис'. И ето как се роди Елѝтис.“

През 1914 година семейството му заживява в Атина, където бъдещият поет завършва гимназия и през 1930 година постъпва в Юридическия факултет на Атинския университет. Литературните му интереси обаче постепенно надделяват над правото. 26-годишен е призован във Военното училище на остров Корфу и участва като пехотинец в последвалата през 1940 г. война между Кралство Гърция и фашистка Италия. След година, прекарана на първа линия на бойното поле, преживяното от Елитис намира отражение в поемата „Песен героична и траурна за загиналия лейтенант в Албания“.

След Втората световна война в Гърция бушува гражданска война, а след установяване на военната диктатура, т.нар. Гръцка военна хунта (1967-1974), поетът заживява в Париж. Следва филологически науки и литература в Сорбоната и попада под влиянието на редица от водещите авангардисти и сюрреалисти, сред които Андре Бретон, Пол Елюар, Тристан Цара, Пабло Пикасо и др.  

Светостта на сетивата

Вдъхновен от онова, което сам нарича „светостта на сетивата“, в ранната си поезия Елитис възпява гръцката светлина, морето и въздуха. По-късно този озарен от слънцето свят придобива и по-трагични измерения – в него навлизат скръбта, страданието и копнежът по изгубения рай. Поезията му извиква образи от Древна Гърция и Византия и възбужда цялата сетивност на човешкото същество. Едно от най-значимите му произведения е поемата „Достойно ест“ (1959), която се превръща в символ на гръцкото национално самосъзнание. Пресъздадена в музика от Микис Теодоракис (автор и на музиката към филма „Зорба гъркът“), творбата придобива широка популярност като химн на съпротивата срещу несправедливостта и на човешкото достойнство. Тя преплита поезия и проза по подобие на старинна византийска литургия.

Поет, есеист и преводач, творчеството на Одисеас Елитис е признато като част от световното литературно наследство. Името му се нарежда сред най-превежданите гръцки автори. Известен е със стихосбирките си „Ориентации“, „Слънцето първо, вариации върху един слънчев лъч“, „Монограм“, „Мария Нефели“, но и други. В архивите на Българското националното радио художествения глас на Елитис звучи с „Дар – сребърно стихотворение“ в поетичен прочит на актьора Христо Чешмеджиев. Стихотворението е част от стихосбирката „Дървото на светлината и четиринадесетата красота“ (1971), създадена във Франция, където поетът се намира по време на военната хунта, а след това се завръща у дома. 

При изнасяне на своята реч в качеството си на нобелов лауреат Елитис изтъква голямата тежест на традицията:

 „Да не забравяме, че в продължение на двадесет и пек века не е съществувал нито един, повтарям, нито един гръцки автор, който да не е писал поезия. (…) Проблемът за нас, които дойдохме след това, бе да поемем на плещите си висшите поуки, оставени ни в наследство, и всеки по свой начин да ги приспособи към съвременната чувствителност.“