Ангел Заберски – тоновете на един копнеж

„Музиката ми е професия, а хоби ми е рисуването. Червено, синьо, зелено – това са тонове от палитрата, а на пианото ги имаш наготово. Така че има нещо общо между тези две изкуства – музиката и живописта. Боравиш с архитектура, защото и музикалното произведение, и картината си имат своята архитектура”, казва композиторът.

Ангел Заберски (старши) – композитор, аранжор, педагог (31 август 1931 – 11 юни 2011) e роден в Малко Търново.
Изглежда, че музиката е тляла най-дълбоко в душата му. Любовта към нея наследява от „мама Зорка, една чиста и поетична душа, която ме въведе във вълшебния свят на красивата странджанска песен. Тя беше моята опора в  живота и в творчеството”. Като ученик рисува, пее и свири на цигулка. Когато завършва гимназия, вече е доста „раз-троен”. През 1949 година решава да кандидатства на три места – музика, архитектура и живопис.

Когато трябва да се яви на изпит, изкарва една безсънна нощ и в последния момент решава да избере музиката. Приемат го в специалност „Оперно пеене”. Заедно са с Николай Гяуров, с Райна Кабаиванска. Заберски завършва Българската държавна консерватория в класа на проф. Христо Бръмбаров през 1955 година. От тогава до края на живота си таи една мечта – да стъпи на оперната сцена. Оперната музика го пленява толкова дълбоко, че той никога не успява да изгледа спектакъл хладнокръвно и често напуска залата със сълзи на очи.

В същото време се увлича и по композирането и посещава часовете на изтъкнатите професори Панчо Владигеров, Парашкев Хаджиев и МаринГолеминов. Така започва композиторският му път.
Първите му известни произведения се появяват в края на 50-те години: „Сребърен дъжд“ –  инструментална пиеса и песента „Първа среща.

Пътят на този забележителен музикант е трайно и дълбоко свързан с Българското национално радио. До 1974 година той работи като музикален редактор в  редакция „Забавна музика“ на БНР, където с професионален усет отсява стойностното, дава живот на нови аранжименти и насочва развитието на звукозаписната ни култура в едни от най-силните години на медията. Неговата работа в радиото далеч надхвърля административните задължения – тя е мисия за утвърждаване на съвременната българска песен.

В предаване, посветено на Деня на радиото – 7-ми май, композиторът изтъква значителната му роля за лансирането на музиката, разказва за своята работа там, за любимите си песни и за някои, донесли му признание. Запис 1988 година, Златен фонд на БНР:                    

През ранните 60 години на миналия век Ангел Заберски е сред ярките лица на родната сцена като участник в популярния вокален квинтет „Приятели на песента“. С хармоничните си и запомнящи се изпълнения съставът печели любовта на хиляди слушатели и се превърща в еталон за вокално майсторство. Следващата му мащабна стъпка е посветена на педагогиката и бъдещето на изпълнителското изкуство. Той е сред основните двигатели и първи преподаватели в легендарната Школа за естрадни певци при БНР.

Неговата следа в музиката обаче не спира дотук. По-късният му път го отвежда към ръководството на естрадната секция към Българската народна армия, а академичната му приказка продължава в Музикалната академия (1974 – 1994), където предава знанията и любовта към песента на нови поколения таланти в естрадния и джазов факултет.
Той е един от основателите и професор в музикалния департамент на Нов български университет, специалност „Попмузика”.
Сред изпълнителите, посочвани като негови ученици или студенти, са: Борис Гуджунов, Борислав Грънчаров, Стефка Берова, Васил Петров, Маргарита Радинска, Снежка Каламарова, Маргарита Димитрова, Нина Светославова,  Мария Сапунова, Стоян Захариев, Богдан Томов, Ангел Ангелов...
Ангел Заберски е сред първите наши композитори, направили българската поп музика позната в Европа.

Съюзът на българските композитори го определя като един от авторите, създали образци на българската лирико-драматична естрадна песен през 60-те години. Още тогава неговите песни стават хитове. Пише естрадна и оркестрова музика, аранжименти, хорови и детски песни, театрална и филмова музика.

 „Пролетни песнопойци” –  музика Ангел Заберски, изпълнява Детският радиохор, диригент Христо Недялков, документален  запис – 1988 година („Нова българска музика”):                                          

Неговото класическо произведение „Адажио“ (в изпълнение на Лили Иванова) печели голямата награда „Златният ключ“ в Братислава през 1966 година. С песента „Да вярвам ли?“ завоюва първо място в Барселона през 1968-ма, а с „Брезите и момичето“ (изпята от Георги Кордов) взима второ отличие на фестивала в Рен.
Песни на Заберски са сред наградените на фестивала „Златният Орфей”. „Калиакра“ (изпълнена от Мими Николова) печели Първа награда на дебютното издание на фестивала през 1965 година (тогава под името „Песни за българското Черноморие“). През 1980 година композицията му „Бащината къща“ в изпълнение на Панайот Панайотов също печели голямата статуетка на „Златният Орфей”.

Композиторът смело среща традицията с модерното звучене. В своите биг-бенд пиеси той преплита автентични български фолклорни мотиви с динамичния джаз ритъм.
Неговото перо ражда мащабни музикално-сценични платна като внушителните
„Деветте кръга“, „Рапсодия за духов оркестър“, носталгичните „Спомени от Странджа“, стихийния „Тракийски акварел“, „Тази малка земя” и други.
Наред с тях той оставя трайна следа в българската песенна култура с поетичните заглавия „Бяла лодка“, „Бяло крило“, „Лунната соната“, „Здравей, април“, „Листопад на любовта“, „Запей ми, мамо”, „Птиците разказват“, „Елегия”...

Заберски композира песни и прави аранжименти за голяма част от известните български певци от няколко поколения, сред които: Георги Кордов, Маргрет Николова, Мими Николова, Лили Иванова, Борис Гуджунов, Емил Димитров, Йорданка Христова, Панайот Панайотов, Орлин Горанов, Нели Рангелова, Васил Петров, Маргарита Радинска, дует „Ритон“, вокална група „Сребърни звезди“, групите „Славяни“, „Сезам“ и „Кукери“...
Пише музика и за актьори, включително: Татяна Лолова, Георги Калоянчев, Никола Анастасов, Искра Радева, Йосиф Сърчаджиев, Пепа Николова.

Песен за рождения ден на Татяна Лолова– композиторът пее с Татяна Донкова (в предаване за актрисата), запис 1984 година, Златен фонд на БНР:

Той е автор и на телевизионния мюзикъл „В Чинцано всичко е спокойно“, на музиката за театралните постановки: „Сезонът на големите дъждове“, „Тази малка земя“ (получава награда на национален преглед на драматичните театри).

Ангел Заберски носи в творческата си душа необятните светове на две велики музикални традиции. От една страна, това е дълбоката му и съкровена любов към италианската опера, където той се прекланя пред драматизма на Джузепе Верди и изящния лиризъм на Джакомо Пучини. От друга страна, сърцето му отмерва ритъма на американската бигбендова класика, вдъхновено от суинга, мащаба и гения на Дюк Елингтън и Каунт Бейзи.
Дори когато рисува, той създава пейзажи и портрети на Дюк Елингтън, Куинси Джоунс, Франк Синатра, Нат Кинг Кол, а в дома му звучат техните песни.

„Фокстрот” – музика Ангел Заберски, изпълнява Естрадният оркестър на Българското радио и телевизия, диригент Милчо Левиев, запис 60-те години, Златен фонд на БНР:

През 2009 година бележитият композитор Ангел Заберски прави ценен жест към музея на Българското национално радио, като му завещава част от своите най-престижни международни отличия. Това дарение е продиктувано от същия силен емоционален порив, дълбока признателност и обич, с които той твори през годините за БНР – институция, която творецът припознава като истински храм на българските духовни и музикални ценности.

Сред дарените реликви, които днес пазят паметта за златните години на родната естрада, изпъкват четири емблематични награди:
Ранният успех на „Златният Орфей“ през 1968 година – Втора награда за меланхоличната и красива песен „Лунната соната“, превърнала се в емблема за Лили Иванова.
Международното признание от Барселона през 1968 година – Престижната Голяма награда за песента „Да вярвам ли“, с която Лили Иванова покорява и европейската сцена.
Триумфът на „Златният Орфей“ през 1978 година – Първа награда за поетичната композиция „Бяло крило“, изпята вдъхновено от Маргарита Радинска.
Статуетката от „Златният Орфей“ през 1980 година – Голямата награда, присъдена за вечния хит „Бащината къща“ в незабравимото изпълнение на Панайот Панайотов.

Пътят на Ангел Заберски така и не го отвежда до бленуваната оперна сцена, но той влиза в историята като творец, който не просто създава музика, а я живее с всяка фибра на съществото си. Неговата несбъдната мечта ни напомня, че най-големият успех не е в постигнатата цел, а в способността да обичаш изкуството толкова силно, че да промениш света около себе си.