Иван Кавалджиев и изгревът на оркестровото фолклорно изкуство

Името на Иван Кавалджиев (31 юли 1891 – 3 март 1959) заема съществено място в ранната история на професионалното оркестрово фолклорно изкуство в България. Неговата дейност е тясно свързана с Националното радио – институцията, която в края на 30-те и през 40-те години на ХХ век се превръща в едно от основните пространства за издирване, популяризиране и ново художествено представяне на българската народна музика.

В този период Радио София не само излъчва народни песни на живо в ефир, но и активно участва в изграждането на нов тип музикална среда. Народните изпълнители, издирвани и представяни пред микрофона, се нуждаят от инструментален съпровод, който да съчетава автентичната песенна основа с изискванията на радиофоничното изпълнение. Именно в този процес се откроява ролята на Иван Кавалджиев – първи ръководител на Народния радиооркестър, сформиран през 1936 г., а по-късно и ръководител на „Народната петорка“, създадена през 1938 г. в отговор на нарастващата нужда от съпровод на народните певци в Радиото.

За работата на Кавалджиев в Радио София свидетелстват и спомените на певицата Ика Стоянова, която разказва, че е пяла с неговата „Петорка“.

Роден е в село Научене, Сливенско. Учи цигулка при Петко Наумов в Държавното музикално училище. След завършването си постъпва като цигулар в Народната опера и работи там в периода 1916 – 1936 г. Този професионален опит му дава стабилна инструментална и оркестрова подготовка, която по-късно се оказва особено важна за дейността му в областта на фолклорната музика. 

Насочването на Кавалджиев към народната песен не е случайно. То съвпада с по-широката културна мисия на Българското радио – да издирва, съхранява и разпространява българския песенен фолклор. В този смисъл неговата работа не се изчерпва с диригентската дейност. Той е едновременно музикант, събирач, нотописец, обработва музика и организира сценичен музикален живот.

Особено значим е приносът му към документирането на народнопесенния репертоар. Кавалджиев издирва и нотира над три хиляди песни от личния репертоар на народните изпълнители, свързани с Радиото. Сред тях важно място заема песенното наследство на Магда Пушкарова, голяма част от което е нотно регистрирано именно от него. Тази дейност има не само документална стойност, но и творческо значение, защото голяма част от издирените песни са хармонизирани и оркестрирани от Кавалджиев, за да могат да бъдат изпълнявани в нова концертна и радиофонична среда.

През 1944 г. става ръководител на женската вокална група „Росна китка“ при Радио София. Репертоарът на състава включва хороводни песни от различни краища на страната, възрожденски песни и образци от градския фолклор. Чрез записите, които Кавалджиев прави в Трънско и Брезнишко, „Росна китка“ се утвърждава и като първия състав изпълнител на партизански песни. Така групата съчетава различни пластове на изпълнителската традиция – селски, градски, възрожденски и обществено актуални песни.

Същата година Кавалджиев създава и мъжката вокална група „Хайдушка песен“, която редовно участва в програмата на Радиото. За кратко време репертоарът ѝ достига около шейсет песни. Сред най-популярните са „Вятър ечи, Балкан стене“, „Жив е той, жив е“, „Пустата Стара планина“ и други, свързани с националноосвободителната и хайдушката тематика. Чрез този състав той утвърждава в радиоефира репертоар, свързан с историческата памет и националната идентичност.

В края на 40-те и началото на 50-те години дейността му се разширява и извън Радиото. През 1949 г. е привлечен като корепетитор на танцовия състав за народни хора в Операта, а в началото на 50-те години става оркестров диригент на новосъздадения от Филип Кутев Държавен ансамбъл за народни песни и танци. Кавалджиев допринася активно за професионалното утвърждаване на ансамбъла в първите години от съществуването му. Пише музиката на „Сватбарска ръченица“ и обработва редица песни, които се изпълняват регулярно. Тези творчески намеси показват характерния за него подход – стремеж да се запази фолклорната основа, но едновременно с това тя да бъде адаптирана към професионалната сцена, към ансамбловото изпълнение и към новите изисквания на музикалното представяне.

За кратко време Иван Кавалджиев ръководи и Държавния ансамбъл за народни песни и танци в Благоевград, като съдейства за изграждането на неговия първоначален професионален облик. Наред с диригентската и организационната си работа той остава и активен инструменталист. Съпровожда на цигулка радиооркестъра и участва в началния етап от сформирането на „Народната седморка“ на Цанко Цанков при Радио София.

За този етап от неговата дейност свидетелства и цигуларят проф. Владимир Аврамов – един от членовете на „Народната седморка“, който си спомня за съвместната работа с Кавалджиев.

Значението на Иван Кавалджиев се състои не само в участието му в отделни състави и институции, а в цялостния му принос към утвърждаването на българския песенен фолклор. Той работи в момент, когато фолклорната песен започва да преминава от устната традиция към радиото, сцената, нотния архив и оркестровата обработка. В този преход неговата фигура се откроява като свързващо звено между народния изпълнител, институционалната културна политика и зараждащата се професионална фолклорна сцена.

Иван Кавалджиев принадлежи към поколението музиканти, които по силата на своето пионерство поставят основите на оркестровото фолклорно изкуство у нас. А в развитието на тази традиция Националното радио се утвърждава като един от най-важните институционални центрове – не само като място за излъчване, но и като среда за създаване и съхранение на българската народна музика.