Чорнобил — 40 години след ядрената авария

Пелинът — Чорнобил

В нощта на 26 април 1986 година Чорнобилската атомна електроцентрала (#Чорнобил е единственият правилен правопис, който Украйна призовава света да използва) претърпява най-голямата авария в историята на световната ядрена енергетика. Строежът на атомната електроцентрала в Чорнобил е част от съветския „имперски“ проект. Неговото начало е поставено с Решението на Министерския съвет на СССР от 29 септември 1966 година за въвеждане в експлоатация на енергийни мощности в размер на 11,9 милиона kW. Част от тази мощност — 8 милиона kW — трябва да бъде генерирана от атомни електроцентрали.

В южната част на Единната енергийна система на СССР е планирано изграждането на атомна електроцентрала, която да осигурява електричество на Централния енергиен район, съставен от 27 области на Украинската ССР и Ростовска област с население от 53 милиона души.

Със заповед на министъра на енергетиката и електрификацията на СССР № 297 от 11 декември 1969 година е организирана Дирекция на строящата се атомна електроцентрала, разположена в село Копачи, Чорнобилски район, Киивска област. Площадката на Чорнобилската АЕЦ се е намира в източната част на украинско-беларуското Полесие, на 110 километра североизточно от Киив и на 15 километра северозападно от град Чорнобил.

Въпреки това, степента и интензивността на замърсяването варират в Русия, Украйна, Беларус, Източна Европа и в Скандинавия — и затова обществото възприема аварията по различен начин и помни събитията след оповестяването ѝ по различен начин.

В ранните часове на 26 април 1986 година, това, което би трябвало да е рутинен тест в атомната електроцентрала в Чорнобил, бързо ескалира в най-голямата ядрена авария в света. Комбинацията от фатални недостатъци в конструкцията на реактора и човешка грешка предизвикват катастрофална експлозия, която освобождава огромни количества радиационна пара в атмосферата.

20 години по-късно, през 2006 година, кореспондентът на БНР в Москва Чавдар Стефанов съобщава в своя репортаж, че „Русия все още посочва причината за катастрофата — човешка грешка“: 

„Официалните“ данни и жертвите

Истинският брой на жертвите на това бедствие никога няма да бъде изцяло известен. Около 350 хиляди души са били разселени през следващите години, докато около 600 хиляди мъже са рискували живота си, за да участват в операциите по ограничаване на разпространението. „Официалната статистика посочва няколко пъти по-малко жертви в сравнение с международната екологична организация „Грийнпийс“, допълва Чавдар Стефанов:

„Психологията“ на една ядрена авария

„Мирният атом“ служи само за мирни цели и не може да му бъдат приписвани трагичните последствия от взрива на ядрената електроцентрала в Чорнобил. Такава е официалната руска позиция, която властта в Москва поддържа. Повече от половин месец след аварията Михаил Горбачов говори по Централната съветска телевизия за мерките, които се вземат и ще бъдат взети за ликвидиране на последиците от нея. Българската национална телевизия излъчва изявлението му директно в централната новинарска емисия „По света и у нас“: 

„Добър вечер, другари. Всички Вие знаете, наскоро претърпяхме нещастие. Аварията в атомната електроцентрала в Чернобил болезнено засегна съветския народ и развълнува международната общност. За първи път наистина се сблъскахме с такава страховита сила каквато е ядрената енергия, излязла извън контрол. Предвид екстремния и опасен характер на случилото се в Чернобил Политбюро пое в свои ръце цялата организация на работата за възможно най-бърза ликвидация на последствията...

...мога с право да кажа, че въпреки тежестта на случилото се, щетите бяха ограничени. В много голяма степен, благодарение на смелостта и уменията на нашия народ, неговата лоялност, дълг, сплотеност и действията на всички, които участват в елиминирането на последиците от инцидента, това е задачата на другарите. Тя се решава не само в района на самата атомна електроцентрала, но и в научните институти на много предприятия в страната, които осигуряват всичко необходимо за тези, които пряко участват в трудната и опасна борба срещу катастрофата. Благодарение на ефективните мерки можем да кажем, че най-лошите и най-сериозните последици са предотвратени. Разбира се, все още е твърде рано да се постави точка на случилото се. Предстои ни още много дългосрочна работа за намаляване на нивото на радиация в района на централата и в непосредствена близост до нея. Сега там е все още опасно за човешкото здраве. Затова приоритетната задача днес е да се елиминират последствията от инцидента. Разработва се широка програма за дезактивация на територията на самата електроцентрала и заселване на сградите и съоръженията около нея.“

В продължилото над 20 минути изявление на Михаил Горбачов има още няколко важни момента, които той изрично подчертава: 1. Съобщенията в различни западни медии за „хиладите масови гробове“, „цялата земя в Украйна е отровена...“ и т.н. са хиляди лъжи, които медиите разпространяват; 2. Трагедията се използва за постигане на глобално политическо господство на САЩ, като „...отслаби въздействието на съветските предложения за спиране на ядрените изпитания и премахване на ядрените оръжия, и едновременно с това да смекчи нарастващата критика към поведението на Съединените щати на международната сцена за техния милитаристичен курс“; 3. Горбачов отправя призив към президента на САЩ Роналд Рейгън: „Нека тези, които са начело на Съединените щати, демонстрират загрижеността си за живота и здравето на хората чрез делата си. Повтарям предложението си към президента Рейгън да се срещнем без забавяне в столицата на всяка европейска държава, която е готова да ни приеме, или, да речем, в Хирошима, и да се споразумеем за забрана на ядрени изпитания.“

Българският Чернобил

"Всичко беше, по народному казано, поръсено с радиоактивност, имаше йод 131, който влезе в млякото, цезий 137, който отиваше в меките тъкани и мускулите и стронций 90, който пък отива в костите", обобщава Петър Узунов, специалист по дозиметрия и лъчезащита в катедра “Атомна физика” във Физически факултет на СУ в документалния филм на Мая Димитрова, който БНТ ще излъчи по повод 40-годишнина от ядрената авария.

Хронологията на българската реакция след аварията продължава да се попълва и днес, 40 години след ядрената катастрофа. През април 1986 година в България е сформиран правителствен щаб с председател Григор Стоичков, който е заместник-председател на Министерския съвет. Негови заместници са Алекси Иванов — министър на земеделието и горите и акад. Радой Попиванов — министър на народното здраве. Секретар на комисията е проф. Любомир Шиндаров — първи заместник-министър на народното здраве и главен санитарен инспектор на НРБ.

Въпреки целенасочено събираните данни за радиационната обстановка населението не е достатъчно информирано. Заглавията и съобщенията в печата съдържат омаловажаващи истинските размери на катастрофата текстове: „Няма основания за тревога“, „Опасенията са неоснователни“, докато в същото време партийни и държавни служители са снабдявани с лекарства и храни от незаразени източници.

"Бих искал да кажа, че няма никаква опасност за здравето на хората и за безпокойство в това отношение", твърди проф. Любомир Шиндаров.

„Неродените деца са истинските жертви на Чернобил“, обобщава Кармен Манукян в своя репортаж, придружен от анкета по повод 20-годишнина от аварията в украинската ядрена електроцентрала: 

В следствие на информационното затъмнение, на първомайската манифестация през 1986 година десетки хиляди граждани манифестират с децата си под пролетния радиоактивен дъжд. Четири години по-късно е образувано дело по случая от Главната прокуратура на Република България. Като обвиняеми са привлечени бившият заместник министър-председател Григор Стоичков и проф. Любомир Шиндаров, главен санитарен инспектор по време на аварията.

Един от призованите по делото свидетели е зам. ген. дир. на „Млечна промишленост“ Димитър Лесичаров, който подробно обяснява какви са били мерките, предприети от държавното обединение, за изтегляне от магазинната мрежа на млечните произведения, които са изработени от абсорбирало радиацията мляко. Записът от разпитите по делото е съхранен в аудио архива на БНР:  

Показания по Дело №2 дава и проф. Илия Белоконски, главен радиобиолог на Българска народна армия, зам-началник на ВВМИ, който подчертава:

"Първоначално са давани едни оценки за радиационната обстановка и по-специално за облъчването на българското население 150% по българските норми, а за някои контингенти от населението 350%."

В България измерените нива на радиационно замърсяване отреждат на страната осмото място сред най.пострадалите в Европа, но изследванията на населението показват, че населението ни е на първо място по облъчване. 

Проучванията на проф. Димитър Вацов, автор на “Българският Чернобил. Археология на моралната нищета”, водят до съвсем друго заключение:

"Въпреки предупрежденията на учените изричните да се спрат всякакви мероприятия на открито с деца и младежи, включително да се спрат селскостопанските бригади, нищо такова не се е случило.“

Делото има широк обществен отзвук и дори променя клетвената декларация на депутатите в VII Велико народно събрание, което разработва и приема новата българска конституция. Продължителните дебати и разисквания около структурата на текста приключват с приемане на коригирано предложение на първоначалния вариант:

Дело № 2 приключва на 16 септември 1993 година, когато петчленен състав на Върховния съд произнася присъдите: по 2 години затвор за всеки от обвиняемите. След обжалване съдът потвърждава присъдите на 6 юли 1994 година, но за Любомир Шиндаров тя е вече условна с 4-годишен изпитателен срок. Григор Стоичков излежава присъдата си в затвора в Казичене, а на 1 август 1995 година президентът д-р Желю Желев помилва проф. Шиндаров. Григор Стоичков е освободен предсрочно през 1996 година.

„40 години по-късно Чернобил се е превърнал в пример за това как да се обединим, за да поправим допуснатите грешки“, пише в съобщение на Европейската комисия по повод на годишнината от аварията в украинската ядрена електроцинтрала.

„Защо (разказът за) Чорнобил все още не е завършен“ е документален филм на „Дойче Веле“, който разказва историята на аварията, последиците от катастрофата и достига до наши дни, когато 40 години след аварията удари с дронове заплашват защитната конструкция на повредения реактор, а прекъсванията на електрозахранването застрашават системите за мониторинг.