Йоско Йосифов – музикант на духа и традицията

Творчеството му обхваща почти всички основни жанрове – музикално-сценични, симфонични, камерни, хорови и вокални произведения. Името му естествено се нарежда сред композиторите от т.нар. „второ поколение“ в българската музика – редом с Панчо Владигеров, Петко Стайнов и Марин Големинов – поколение, което поема трудната задача да изгради национален музикален стил, стъпил върху интонациите, ритмите и духовността на българския фолклор, но отворен към европейската музикална традиция. И днес произведения на Йоско Йосифов продължават да звучат в концертните зали и да присъстват в репертоара на водещи български изпълнители.

Родният град и първите ноти

Йосиф Александров Йосифов (8 февруари 1911 – 2 май 2001) е роден в Казанлък – град с възрожденски дух и културни традиции. Израства в музикално семейство, неговите родители са най-добрите самодейци в града. Баща му Александър е създател на местното читалище „Искра”, където сформира оперна трупа. В нея играе цялото семейство – жена му Райна, както и децата им Йоско, Илия и Малина. Йоско от 7-годишен свири на пиано, а по-късно и на флейта. Като гимназист в педагогическото училище в града бъдещият композитор разгръща своите музикални способности. Сформира гимназиален оркестър от 25 души, който изпълнява първите му композиции: фантазии, увертюри, китки и др. под негово диригентство. Още преди да завърши училище, той вече е автор на детската оперета „Снежанка и седемте джуджета”, която се поставя на сцената на читалище „Искра” и се играе в Казанлък, Чирпан и Нова Загора.

Композиторът Александър Йосифов – син прави кратка ретроспекция на семейната история, запис „Златен фонд” на БНР, 2000 година:

Този ранен опит – сред самодейци, с живо усещане за публиката – предопределя отношението на Йоско Йосифов към музиката като форма на общуване. През 1931 година постъпва в Държавната музикална академия в София. Младежът учи композиция и пиано при Панчо Владигеров, хармония и контрапункт при Добри Христов и Николай Атанасов и дирижиране при проф. Цанко Цанков. Още като студент създава оперите „Биляна“ и „Цар Самуил“. Дипломира се с отличие през 1934 година и поема по пътя на професионалния музикант.

Диригент, композитор, организатор

Първите му години преминават в София – като композитор към Радио София, учител и диригент, а по-късно титулярен диригент на хор „Родна песен“. С този състав, със солисти и оркестъра на Софийската народна опера, той подготвя и представя българската премиера на ораторията „Годишните времена“ от Йозеф Хайдн – концерт, превърнал се в събитие за столичния музикален живот в края на 30-те години.

С натрупания вече опит на диригент и организатор, в края на десетилетието Йоско Йосифов поема към Стара Загора. Между 1939 и 1945 година той е директор и музикален редактор на Радио Стара Загора, където въвежда за първи път в България радиочас „Музика по желание“.

Паралелно с работата си в радиото, той активно сътрудничи с местните оперни самодейци, градския симфоничен оркестър и мъжкия хор. Важна за отбелязване от този период е постановката на операта му „Биляна” (1943) под негово диригентство. Три години по-късно Старозагорската опера става държавен институт, а диригенският пост е поверен на Йоско Йосифов.

Следващ етап от професионалния път на музиканта е морската ни столица. През 1948 година е назначен за диригент на Държавния симфоничен оркестър във Варна, като от този момент името му се свързва трайно с музикалния живот на града. Оркестърът бързо израства художествено, а  изпълнението на Четвъртата симфония от Чайковски под негово диригентство остава сред най-запомнящите се на Първия национален преглед на симфоничните оркестри в София (1948).

От 1952 година Йоско Йосифов е главен диригент на Варненската народна опера, а между 1953 и 1956 година – и неин директор. Под неговата палка се реализират над 1300 спектакъла. Преоркестрира и записва студийно операта „Гергана“ на маестро Георги Атанасов, ръководи хорове, подпомага самодейни състави и утвърждава Варна като важен оперен и симфоничен център.

I част из Симфония № 3 във фа минор, документален запис от 1960 година на Държавен симфоничен оркестър – Варна, диригент Йоско Йосифов.

Музиката като духовна мисия

Въпреки отдадената си диригентска дейност, Йоско Йосифов композира интензивно през целия си живот, а зад изписаните нотни листове прозира неспокойното му сърце, чувствително към хората и времето, в което живее. Макар да принадлежи към „второто поколение“ български композитори, за него тази принадлежност никога не е била формула, а вътрешна необходимост. Неговото творчество по характер, изразни средства и естетически позиции е борба за създаване и утвърждаване на български стил в композиторската ни школа, а именно – насочване към народната музика, към народната песен.

„Цялото многообразно музикално творчество на Йоско Йосифов е изградено върху интонациите и ритмите на народната музика. В някои случаи той използва цитати, които естествено вплита в художествената тъкан на творбата. Сполучливи са търсенията му в областта на ритмиката. Нашите неравноделни тактове намират остроумни съчетания в произведенията на Йоско Йосифов. Те създават интересен облик в неговия музикален език”, казва музикологът Стоян Ангелов.

Самият композитор вярва, че: „Само музика близка, родна, разбираема може да радва хората, да буди у тях благородни човешки чувства, да възпитава. И колкото е по-ярко българска, национална, толкова по-ясно се откроява и намира място в световната музикална култура”.

Голяма част от значимите си произведения Йоско Йосифов създава във Варна – симфоничната поема „Тъжа“, II, III и IV симфония, концерти за чело и за фагот, симфоничните поеми „Септемврийци“ и „Борба“, детската оперета „Кокичета“, хорови и масови песни.

Симфонична поема „Тъжа“, изпълнява Варненската филхармония, диригент Йоско Йосифов, запис от 1961 година:

Понякога със сина си Александър Йосифов, застават пред пианото и просвирват последните си произведения. Авторските му плочи са едва три. Изключителната му скромност не позволява да използва за себе си факта, че синът му около десет години е директор на тогавашния „Балкантон”. Същото може да се каже и по отношение на възможността да бъдат поставени и оперите му „Биляна” и „Цар Самуил” в Софийската опера, когато неговият брат – големият български тенор и вокален педагог Илия Йосифов, е директор.

Под диригентската палка на Йоско Йосифов първите си големи роли изграждат едни от най-значимите имена на българската оперна сцена – Никола Николов, Александрина Милчева, Стефан Циганчев, Илия Йосифов.

„Ще му остана благодарна цял живот”, спомен на Александрина Милчева, запис „Златен фонд” на БНР, 1986 година:

След десетилетия на активно сценично присъствие, през 1971 година той избира тишината на село Тъжа, близо до родния Казанлък – не като оттегляне, а като естествено продължение на творческия си път. Именно там, в най-зрелия си период, се раждат симфонията „Балканът“, V, VI и VII симфония, вторият концерт за виолончело, концертът за кларинет, цикли от симфонични танци, десетки хора и ръченици, както и множество песни, посветени на родния край.

Музиката на Йоско Йосифов е разпознаваема с експресивните си елементи, романтични настроения, драматизъм, дори трагизъм. Но по природа той е лирик, завещал на бъдното поколение музиканти: „Да проверяват себе си честно имат ли достатъчно талант, сили и воля да отдадат без остатък живота си на най-трудното, но и най-възвишеното изкуство – музиката, като му служат вярно и безотказно.” В тези думи прозира и неговият собствен житейски избор – строг към себе си, пестелив към публичното признание, но безусловно верен на музиката като мисия, а не като кариера.

Ария из операта „Цар Самуил”, изпълнява Георги Койчев с Държавен симфоничен оркестър – Варна, диригент Йоско Йосифов, запис „Златен фонд” на БНР, 1960 година: