Ран Босилек – пазителят на детския остров

Ран Босилек, псевдоним на Генчо Станчев Негенцов (26 септември 1886 – 8 октомври 1958), е роден в Габрово. Баща му, опълченец от Освободителната война, умира, когато момчето е едва 7-годишно. На ръцете на майката остава прехраната на пет невръстни деца. Под пеещата хурка и тракащия стан, неуморната жена с приказки и песни подслажда бедняшкото детство на любопитния си син. И той пие до насита от извора на народното творчество, за да го пресъздаде по-късно в сладки приказки и стихове.
В свободното от училище време Генчо работи у роднини, за да изкарва средства за облекло и учебници.

„Бях си въобразил, че аз съм от ония щастливци, които като вървят по улицата, винаги намират това, което другите, минали пред тях, са изгубили” – Ран Босилек говори за ранната си любов към книгата и словото и нелекото детство, запис Златен фонд на БНР, 1958 година:

През 1904 година завършва Априловската гимназия, след което учителства шест години в родния си град. Общуването с децата засилва обичта му към тях, интересът към техния жив и динамичен свят го убеждава, че „в душата на всяко дете живее поет”. За малките си ученици написва първото си стихотворение „На косичка”, което излиза в списание „Светулка” през 1906-а, откогато датира и псевдонимът му. Младежът се включва в културно-просветната работа в града като библиотекар в читалище „Априлов – Палаузов” и председателства учителското дружество. Следва две години славянска филология в Софийския университет. Работи като коректор на учителския вестник „Съзнание” и сътрудничи в детски списания.

Издържайки се сам, завършва образованието си с научната степен „доктор по правните науки” в Брюксел през 1916 година, след което адвокатства пет години в София. През 1923-та постъпва на работа в книгоиздателство „Хемус”, където е редактор на списание „Детска радост” и на всички детски и юношески издания до ликвидацията на издателството през 1948 година. Период, в който Ран Босилек търси и открива нови дарования и превръща списанието в истинска школа за детски писатели, негови сътрудници – Дора Габе, Ангел Каралийчев, Елисавета Багряна, Веса Паспалеева, Асен Разцветников и други.

Междувременно през 1928-ма Ран Босилек е избран за председател на Дружеството на детските писатели. От първите му печатни работи в списание „Светулка” до последните му редове през есента на 1958 година в списание „Дружинка”, повече от половин столетие, той работи всеотдайно и неуморно в областта на детската ни литература и е първият, който въвежда римуваната и ритмувана проза у нас.

В центъра на творчеството му грее неподправеният детски свят – с неговите вълшебни игри, невинни бели, безгранично въображение и първите срещи с вселената на възрастните. Страниците му оживяват с вечните теми за доброто и злото, справедливостта, честността и уважението към труда. Чрез своите герои авторът разкрива силата на приятелството и семейната обич, като възпитава дълбока обич към родината и преклонение пред красотата на родния език.

Авторът участва в многобройни литературни четения, често в компанията на сътрудниците си. „На много литературни четения в София и в страната съпътствах Ран Босилек и с удоволствие наблюдавах трепетните личица на неговите слушатели. Като истински вълшебник от приказките той се справяше и с най-многолюдната и шумна аудитория. Това, което понякога учителите не можеха да направят със строгост и сърдити погледи, Ран Босилек постигаше с удивителна лекота. Достатъчно беше да се изправи, да приглади бялата си коса и да започне: „Имало едно време...” Стотици детски очи се обръщаха към него, немирните крачка и ръчички се успокояваха, в салона настъпваше тишина. Спонтанният детски смях, искрената детска радост и обич сгряваха сърцето на Ран Босилек. Може би те поддържаха вечно живата любов към живота и младежкия блясък в очите на 72-годишния писател, който остана млад до последния си ден.”, казва Леда Милева.

Писателката споделя и един мил спомен след среща в Ботевград, запис Златен фонд на БНР, 2012 година:

Неговото пословично трудолюбие, отзивчивост, отговорност, всеотдайност, скромност и голяма обич към хората, родината, хубавата книга и младите талантливи дарования, които подкрепя и напътства в литературата, са причина да се създадат много детски книги. В тях талантливи художници като: Илия Бешков, Георги Атанасов, Вадим Лазаркевич, Стоян Венев, Александър Божинов, Борис Ангелушев създават детски илюстрации, каквито не е имало по-рано у нас.

Поетичното му слово е събрано в пет стихосбирки: „Чик-чирик” (1925), „Синчец” (1930), „Весели очички”(1936), „Палави ръчички” (1945), „Нова песен” (1953). По случай 70-годишнината от рождението му излиза „Радост” (1956) – избрани стихотворения, приказки и патилански писма. Негови са едни от най-хубавите и топли стихове не само в детската ни поезия: „Родна реч”, „Родна стряха”, „Я кажи ми, облаче ле бяло“. Последното е написано по време на следването му в Брюксел и впоследствие се превръща в изключително популярна песен. Огромно място в богатото му творчество заемат и емблематичните „Патилански истории“, които и досега разсмиват поколения български деца.

Голяма е ролята на писателя и за разпространението на народните приказки. Многобройни са преразказаните от него руски, японски, индийски, шведски и норвежки приказки, но най-значителна е заслугата му за популяризирането на българската народна приказка. Наред с Ангел Каралийчев и Елин Пелин, Ран Босилек оставя десетки преразказани народни приказки, в които запазва мъдростта и свежестта на фолклорния оригинал. Първата му книжка с такива приказки излиза през 1923-та под заглавие „Косе Босе”. След нея следват още книжки с приказки за животните: „Баба Меца”, „Заю Баю”, „Ежко Бежко”, „Кума Лиса кръстница”, „Кумчо Вълчо рибар” и други, както и с битови, фантастични и приключенски сюжети: „Неродена мома”, „Незнаен юнак”, „Жива вода” ...

Творбата „Неродена мома” е вълшебен съюз между майсторското перо на Ран Босилек и изящния талант на художника Георги Атанасов. Тя събира едни от най-красивите български народни приказки. Големият исторически пробив идва през 1932 година на Втората международна изложба на книгата в Брюксел. Там българското издание предизвиква истински фурор и печели престижната международна награда „Шумейкър“ – признание, което записва златни страници в историята на нашата детска литература.

Ран Босилек се утвърждава в българската словесност с над 100 книги, освен с преразказаните наши и чужди приказки, и с преводите си и адаптациите на произведения от световната класика – на Омир, Даниел Дефо, Братя Грим, Александър Пушкин, Марк Твен, Антон Чехов.
Интересен пример за адаптаторската му работа е „Сестрите на Макс и Мориц“, създадена като побългарена версия, свързана с творчеството на немския писател и художник Вилхелм Буш.

Поет, белетрист, сладкодумен разказвач, страстен почитател на фолклора, редактор и преводач, съставител на буквари, читанки и христоматии – такава е творческата биография на Ран Босилек.
Цялото му творчество е една спонтанна защита на детството, на неговите права, възторзи, на нежността и нравствената чистота, която носят детските постъпки и открития. В цялата си многостранна дейност писателят проявява неизтощима енергия, висока култура и много любов като наследник на идеализма и безкористието на възрожденците ни просветители.

И така... имало едно време едно облаче бяло, което и днес минава над бели, спретнати къщурки с две липи отпред. В тях винаги ще звучи родната омайна реч на мама и татко, които четат на своите малчугани прекрасните приказки на Ран Босилек– вечният жител на детския остров.