Архивен фонд

Вилхелм и Якоб Грим – разказвачи на вълшебства, от Германия до края на света

вторник, 24 февруари 2026, 11:29

Вилхелм и Якоб Грим, портрет от Елизабет Йерихау-Бауман

Вилхелм и Якоб Грим, портрет от Елизабет Йерихау-Бауман

СНИМКА: репродукция

Размер на шрифта

Приказките на братя Грим извикват в съзнанието едни от най-светлите спомени за детството, когато човек, пренесъл се във вълшебния им свят, изгражда първите си разбирания за добро и зло, за красиво и грозно. Патината на времето не е в състояние да заличи незабравимите образи на Пепеляшка и Палечко, на Хензел и Гретел, на Снежанка и храбрия шивач и всяко ново поколение, разтворило страниците им, разкрива чудни и превратни съдби.

Но малцина знаят, че неуморните събирачи и талантливи преразказвачи на немския приказен фолклор Якоб и Вилхем Грим са автори и на крупни филологически трудове, като са били и прилежни работници на библиотечното дело. Прочутите в цял свят приказки са само малка част от богатата им изследователска дейност в областта на филологията, фолклора и правото.

Вилхем Карл Грим е роден на 24 февруари 1786 година в Ханау, Хесенското княжество, а само година преди това – на 4 януари 1785-а, се е родил брат му Якоб Лудвиг Карл Грим. Братята израстват и се учат в Щайнау, където бащата е назначен за управител и съдия, но едва Якоб е навършил 13 години, а Вилхелм няма още 12, когато той умира. В трудните за семейството дни, в него растат още четири деца, леля им по майчина линия, Хенриета Цимер, осигурява издръжка и подслон на Якоб и Вилхелм и те заминават да се учат в Каселския лицей. Двете момчета напълно оправдават грижите на лелята. По семейна традиция след завършването на лицея двамата записват право в Марбургския университет. Още тук влизат в кръга на немските романтици и у тях пламва интересът към езика, литературата, поезията.

Грим работят като професори в Гьотингенския университет и са уволнени за това, че се отказват да се закълнат на Хановерския крал, който нарушава конституцията. Братята са професори и в Берлинския университет и членове на Пруската академия на науките. Те изследват и публикуват много средновековни текстове.

През 1811 година излизат първите книги на братя Грим – „За старонемските минезингери” (трубадури, устно разнасящи по площадите героични саги за красиви принцеси, смели принцове, мъдреци и вещици) на Якоб и превода на Вилхелм „Древнодатски героични песни, балади и приказки. Акуратността, острият аналитичен  ум на Якоб и поетичната натура на Вилхелм чудесно се допълват. След Вилхелмовото издание „Градината на розите” братята издават първите си съвместни трудове. Това са два паметника старонемска поезия от ранното средновековие – „Песен за Хилдебрант” и „Весобрунска молитва”, последвани от стихотворната повест „Бедният Хенрих”, „Старата Еда” и други. Обработвайки паметници от миналото, братя Грим работят за съвремието си. Като връщат към живот старите текстове, те са убедени, че помагат за събуждане на национално самосъзнание, че повдигат духа на народа.

Вилхелм и Якоб се смятат за патриотични фолклористи, а не за хора, които трябва да забавляват децата. Те започват гениалната си колекция, когато Германия бива пометена от французите под властта на Наполеон. Основната цел на новото управление била да изкорени местната култура. Работата на двамата неуморни работохолици е стремеж да се съхранят замиращите традиции и култура на Германия.
Вилхелм и Якоб Грим създават така наречената митологична школа във фолклористиката, като се опират на сравнителните методи. Голяма тяхна заслуга са: „Детски и семейни приказки” (1812-1814) и „Немски предания” (1816-1818).

Няколко години братята са изцяло на „приказна” вълна и работят усилено. През 1812-та издават първия том „Детски и семейни приказки”, който включва 86 истории. Съдържанието му наистина е внушително: „Пепеляшка”, „Спящата красавица”, „Рапунцел”, „Снежанка”, „Червената шапчица”, „Хензел и Гретел”, „Жабокът принц”, „Румпелщилцхен”...

Записват историите, като канят в дома си разказвачите. Едни източници твърдят, че Грим вземат историите изцяло от селяни, други – че голяма част от приказките са им разказани от хора от средната класа и аристокрацията, предците на някои от които били хугеноти. Затова и част от приказките в оригинал са френски.
Изцяло погълнати от работата си Якоб и Вилхелм издават и втори том на „Детски и семейни приказки” през 1814 година. Той съдържа 70 истории. Така общият им брой заедно с първи том на първото издание е 156. Представляват антология от приказки, басни за животни, непринудени и смешни случки, религиозни алегории, които остават ненадминати и до днес.

Приживе колекцията на братята се продава предимно в Германия, и то само в няколкостотин копия годишно. Първоначално те отказват да се съобразяват с илюстрациите, а бележките под линия заемат почти толкова място, колкото и самите приказки.

Повечето учители, родители и духовници на XIX век не одобряват сборника от вълшебни истории заради „грубото му и нецивилизовано” съдържание. Обидени родители възразяват срещу жестоките наказания, налагани на „лошите” в книгата. В оригинала на „Снежанка” злата мащеха е принудена да танцува с обувки от нажежено желязо, докато не умре. В „Малката гъсарка” коварният прислужник е съблечен чисто гол и хвърлен в бъчва с остри игли и влачен по улиците. Принцесата в „Жабокът принц” удря жабата с всичка сила в стената и тя се превръща в принц...

Оригиналът на Грим претърпява много преработки и преводи с цел да се цензурира предизвикалият противоречия текст и да се нагодят темите към съвременните вкусове. Затова до нас е достигал само преработеният вариант.

В историите на Грим трудът е най-важното нещо в живота на героя. Успява само онзи, който не се срамува от своята работа. Той носи чисто и справедливо сърце и не гледа с високомерие на останалите. Човекът в техните приказки е непобедим. В борбата срещу злото влага знание, досетливост и хитрина.

„Дяволът и трите златни косъма“ – постановка на Радиотеатъра по приказката на братя Грим, режисьор Маргарита Благиева, превод Свилен Чорбаджиев. Запис 1984 година, Златен фонд на БНР:

През 1848 година, още преподаватели в Берлинския университет, братята издават „История на немския език”. След това Якоб напуска университета. През следващите четири години двамата посвещават времето си за написването на Речник на немския език. Работата по него започва още през 1838 година, но двамата така и не успяват да го завършат. Последната  част от речника е завършена чак през 1960 година, когато се появява неговият 33 том. През повечето от 10 години  работа над Речника двамата стигат едва до шести-седми том – до думата „Frucht” („плод”). Започнатато от Вилхелм и Якоб Грим обаче се смята за първата крачка за създаването на модерния немски език.

Гениалните братя не доживяват сбъдването на своята мечта: основаването на германската нация през 1871 година. Вилхелм умира от инфекция през 1859-а на 73-годишна възраст. Брат му Якоб умира четири години по-късно (1863).

За  край на приказния си сборник, двамата определят кратка приказка, наречена „Златният ключ”. Бедно момче влиза в заснежена гора, за да събира дърва и с шейната си да ги откара до дома. В снега той намира малко ключе, а до него желязна кутия. Малчуганът пъхнал ключето. Завъртял го. Повдигнал капака.
Тук историята свършва. За първи път братята избрали такъв край. Вместо това те отправят златно послание към безбройните си читатели – да отварят книгите им с ключето на въображението си. Само тогава човек ще може да открие какви прекрасни неща го очакват.

Вълшебните приказки на братя Грим просмукват световната история. Дотолкова, че биват преведени на повече от 160 езика от Арктика до Африка. Като издателски феномен опусът на Грим може да се сравнява единствено с Библията. Историите и техните герои продължават да изскачат от страниците на почти всяка медия: театър, опера, комикси, филми, мода, реклама.

Вълкът и седемте козлета“ – опера за деца от Мариан Ковал по приказката на братя Грим – постановка на Владимир Полянов в Младежкия театър, хорът и оркестърът на Младежкия театър с диригент Виктор Райчев и актьори. Запис 1950 година златен фонд на БНР:

Приказките на известните по цял свят братя не са предназначени само за децата. „Възрастта, на която могат да се слушат тези чудни приказки, е от три години до смъртта”, казва Елфрид Клайнханс, професионална разказвачка в Германия.

Нашият свят изглежда толкова технически и студен. Всички ние се нуждаем от тези приказки, за да спасим детето в себе си и да му стоплим душата с красива надежда.