Кирил Вапорджиев и звукът на виолончелото

Кирил Вапорджиев (20 май 1906 – 20 ноември 1987) е един от най-изтъкнатите български виолончелисти на XX век, дългогодишен концерт-майстор на Софийската филхармония и педагог със завидни успехи в подготовката на следващото поколение инструменталисти.

Роден е в Габрово и израства в семейство, където музиката е неизменна част от ежедневието. Баща му – възпитаник на Консерваторията в Брюксел – не само преподава, но и полага основите на музикалното образование на своите деца. Така още от ранна възраст Кирил попада в среда, където съжителстват дисциплината и вдъхновението. По-големият брат – Асен Вапорджиев, свири на контрабас, а Кирил – на виолончело. През 1927 година постъпва във Държавната музикална академия при Иван Цибулка и поляка Мечислав Хоерман, последния ученик на Пабло Казалс.

Сцената, радиото и камерната музика

Младият музикант още като студент става част от Академичния симфоничен оркестър и участва в първия му концерт през 1928 година под диригентството на Саша Попов.

В архивите на Националното радио се съхраняват известен брой изпълнения на Вапорджиев, още повече че в началото на своята концертна дейност през 30-те години младият виолончелист сътрудничи на Радио София (днес Българско национално радио). Изнася солови рецитали и свири в няколко камерни състава. В негово изпълнение за първи път в радиоефира прозвучава „Соната за виолончело и пиано“ от Антон Рубинщайн.

Чуйте „Прелюд” от Сергей Рахманинов - студиен запис от 1957 година, Златен фонд на БНР. Изпълняват Кирил Вапорджиев, виолончело, и Калинка Лазарова, пиано:

Виолончелистът е част от Царския симфоничен оркестър, който по-късно прераства в Софийска държавна филхармония. Изявява се в няколко негови състава: в трио ансамбъл заедно с Антон Краутман (арфа) и Васил Стефанов (цигулка), с които изпълняват пиеси премиери за България на живо пред микрофона. Свири в камерна формация, съставена от четирима челисти, чиито изпълнения също звучат в програмата на Радио София. Първият струнен квартет в страната: Кирил Вапорджиев (солочелист), Васил Стефанов (концертмайстор), Стефан Неделчев (цигулка) и Стефан Сугарев (виола) се радва на голям успех у нас и в чужбина. Квартетът изнася концерти в Белград, Загреб, Любляна и др., като популяризира творби от български композитори.

Чуйте в изпълнение на Кирил Вапорджиев „Пасторал“ от Любомир Пипков. Съпровод на пиано Ани Тошкова. Запис 1969 година, Златен фонд на БНР: 

Специализацията в Прага при прочутия виолончелист Милош Садло (1948–1949) допълнително разширява творческите хоризонти на Вапорджиев. Музикантът концертрира у нас и в чужбина в продължение на над четири десетилетия.

Педагог и новатор

Паралелно с активната си изпълнителска кариера, Кирил Вапорджиев оставя ярка следа и като педагог. Преподава в Интерната за даровити деца и Държавното музикално училище. Подготвя едни от най-добрите наши виолончелисти, между които Венцеслав Николов, Стефан Попов, Иван Балушев и др. За педагогическите му качества Венцеслав Николов пише: „Доброжелателен, но пределно взискателен, Вапорджиев създава неповторима атмосфера във всеки свой урок. Но може би най-съществена причина за педагогическите му успехи е неговата дарба да запалва, да стимулира амбициите на учениците си към концертни изяви.“

Резултатите от педагогическата му работа се дължат и на сериозните му интереси към методиката на обучение по виолончело, в която той си изработва собствен път и стил на работа, очертан от педагогическите му трудове - „Школа за виолончело“, „Гами и технически упражнения“, „Палцова техника за виолончело“ и „Упражнения в неравноделни тактове“, които обогатяват българската методическа литература.

Златният фонд на БНР съхранява прочутия „Танц“ от Марин Големинов в изпълнение на Кирил Вапорджиев, съпровод на пиано Ани Тошкова – запис 1969 година:

Във време, когато нашите композитори рядко създават творби за виолончело, Вапорджиев транскрибира редица пиеси, написани в оригинал за цигулка и пиано. Сред тях са: „Сонати № 1 и № 2“, „Бабина приказка“ (десет музикални картинки за малките пианисти) от Парашкев Хаджиев, „Хороводна тема с вариации“, „Приспивна песен“ от Светослав Обретенов, „Две миниатюри за пиано и струнен оркестър“ от Панчо Владигеров, „Пет скици за струнен оркестър“ от Марин Големинов, „Пасторал“ от Любомир Пипков и много други.

Кирил Вапорджиев има съществен принос в развитието на музикалната традиция у нас. Той не просто интерпретира, а създава културна среда. Със своята изпълнителска виртуозност и педагогическа методология популяризира виолончеловото изкуство и провокира българските композитори да създават творби за този инструмент.