Сирак Скитник - ярък творец и свободен дух

„Трагедията на съвременния човек и творец е, че той в пъстротата, в приетата фалшивост на сегашния живот, вечно ще се стреми към онова, което е изгубил, без да може достатъчно да го приближи. Това е "изгубеният рай" на човечеството. При всичката жажда на човечеството да стане по-правдиво, по-непосредно, само малцина ще достигнат тая изгубена святост. Ний ще ги наричаме големи художници, герои, за да поддържаме вярата в собствената си душа.“

Поет, художник, журналист, театрален критик, общественик… Трудно е да бъде вкарана в рамки многостранната личност на Сирак Скитник, който безспорно е една от ярките фигури в българския културен живот през XX век. Роден през 1883 година в Сливен, той завършва богословското училище в София (1902). За кратко е учител, а през 1908 година заминава за Санкт Петербург, където учи живопис заедно с Марк Шагал и Василий Кандински. Връща се в България и участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Освен орден за храброст, от бойното поле му остават и няколко шрапнела в гърдите – затова до края на живота си страда от задух.

Сирак Скитник е първият председател на Общото дружество на художниците, което по-късно се превръща в съществуващия и днес Съюз на българските художници. През 20-те години на XX век става драматург и артистичен секретар на Народния театър „Иван Вазов“. Сътрудничи на редица литературни издания. „Той беше като вековен дъб, под чиято сянка се криехме всички.“ Така описва своя съгражданин поетесата Елисавета Багряна.

Тук ще обърнем внимание основно на значителния принос на Сирака за издигане авторитета на Радиото, като негов пръв директор. Пост, който поема през 1935 година и на който остава до смъртта си през 1943-а. Образът на Сирак Скитник оживява пред нас чрез спомените на негови съвременници.