„Филхармонията“, както е известен симфоничният оркестър, основан по инициатива на забележителният цигулар и диригент Саша Попов, събира именити музиканти и професори от младата по това време Държавна музикална академия (днес НМА „Панчо Владигеров“). Съставен е от най-добри инструменталисти — преподаватели и студенти (общо 65 музиканти, 30 от които са лектори), Академичният симфоничен оркестър (АСО) започва своята дейност с амбиция и размах. До 1935 година съставът изнася над 100 публични концерта с творби на европейския и руския класически репертоар, и на младата българска композиторска школа.

Диригентът

От самото начало на съществуването си, след преобразуването на първото музикално училище в Държавната музикална академия (ДМА), тя популяризира симфоничната музика чрез публичните концерти на своите възпитаници и преподаватели. За кратко време тя се развива като образователна институция и израства като културен център. Нарастващият обществен интерес към музикалното изкуство и редовната концертна дейност на ДМА водят до реализирането на идеята на Саша Попов за създаването на Академичния симфоничен оркестър през 1928 година, както и на Дамския хор с диригент Добри Христов.

В спомените си известният диригент проф.Константин Илиев разказва за „първите ентусиасти“, организирани от Саша Попов:

„През 1928–1929 година се роди Академичният симфоничен оркестър, който премина в царски оркестър. Трябва да съм бил 7–8-годишен и не мога да си дам сметка за това велико дело, което извършиха тези първи ентусиасти начело с проф. Саша Попов, които положиха основите на сериозното, професионалното симфонично дело у нас. Той остави международната си кариера и започна диригентската си дейност с копнежа да направи симфоничен оркестър и в България. Правеше своите годишни турнета в цялата страна, не само в големите градове, но и в по-малките населени места. Тогава нямаше друг симфоничен оркестър и можем да кажем, че делото им е било паисиевско. Те сееха навсякъде тази нова за нас музикална култура. В началото там са свирели професори, затова се е казвал Академичен симфоничен оркестър“.

На 18 декември 1928 година Министерството на просветата одобрява създаването на оркестъра и отпуска малка субсидия. В същия ден се провежда и първата репетиция на оркестъра. Съставът се ръководи от управителен съвет с членове: директора на академията Димитър Хаджигеоргиев, диригента Саша Попов, секретар и трима съветници. Концертмайстор е Михаил Балкански. Още същата година оркестърът посещава Стара Загора и Пловдива, а през лятото участва и във Варненските музикални тържества.

Първият концерт на АСО с диригента Саша Попов е на 4 март 1929 година във Военния клуб в София, разказва в интервю за Българското национално радио (БНР) през 1979 година Добрин Петков. Поводът е 80-годишнината от рождението на Саша Попов:

За българския репертоар на оркестъра секретарят на АСО Стоян Стоянов пише: „Особено ценна може да бъде ролята, която Академичния симфоничен оркестър има да играе за родното симфонично творчество, като открие по-широк път и по-свободен достъп на родните композитори. Българското общество трябва да слуша по-често родна музика, за да оцени нейните прелести, да я обикне и подкрепи в нейното развитие.“

Оркестърът дава възможност за изява не само на редица млади български инструменталисти и певци, но и редовно посреща и работи с гостуващи и чуждестранни диригенти и солисти. През 1934 година започва да излиза музикалното списание „АСО“ — орган на едноименния оркестър. В него се публикуват музикалнонаучни статии и студии, а на страниците му се заформят исторически значими дискусии, като тази за проблемите на националния стил в българското музикално творчество.

Царският оркестър и Софийската филхармония

През 1935 година, поради липса на материална издръжка, лоши условия за работа и липса на инструменти приключва успешната дейност на оркестъра. Постигнатите резултати от работата му —  възпитаният интерес у нарастващата родна публика на любителите на симфоничната музика, както и към творчеството на представените български композитори, не позволяват на Саша Попов да прекрати дейността на състава. В аудиоархива на БНР е запазено изпълнение от тази последна за АСО година — „Ръченица” от цикъла „Тракийски танци“ на акад. Петко Стайнов:

По време на честванията на 30-годишнината от създаването на АСО, директорът на Софийската филхармония Стоян Стоянов проследява хронологията на преливането на оркестъра в състава на Царския симфоничен оркестър:

Следващият етап от развитието на състава е свързан с бурните следвоенни години и с установянването на социалистическата власт в България. В първите месеци след 9 септември 1944 година съставът е преименуван на „Софийска държавна филхармония“ и изнася своите концерти вече под диригентството на Атанас Маргаритов. До възстановяването на зала „България“ през 1948 година, репетициите се провеждат в „Радио София“, а концертите — в залата на народния театър „Кръстьо Сарафов“. През 1954 година Държавната музикална академия се преименува в Българска държавна консерватория с три факултета: „Теоретико-композиторски и диригентски“, „Инструментален“ и „Вокален“.

Година по-късно се създават щатен хор и щатен симфоничен оркестър (наследник на АСО), необходими за учебната работа по хорово и оркестрово дирижиране. Към Вокалния факултет се основава Оперна студия и Учебен оперен театър, които днес са част от „Учебния музикален театър“. През 1995 година Консерваторията приема името Държавна музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в чест на именития български композитор и педагог, а от 2006 година се нарича Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“.