„Златният кос“ е първият и единствен фестивал на хумористичната и сатирична песен в България. Създаден е от екипа на редакция „Хумор, сатира и забава“ на програма „Христо Ботев“ на БНР. Началото му е на Международния ден на шегата – 1 април през 1975 г. По думите на Борис Арнаудов, продуцент и сценарист на фестивала, с годините той се превръща в „предан роб и властен цар на смеха“ и щедро раздава добро настроение.

„Идеята се появи в края на 1974 г. – спомня си Борис Арнаудов. – Имаше една нагласа в редакцията по онова време – когато се започне някакво ново предаване, да се измисля не само един обикновен сигнал, а едно стихотворение, което да обяснява предаването по един хубав, художествен, деликатен начин, и това стихотворение ставаше на песен. И може би оттука се появи идеята да правим хумористични и сатирични песни, защото по онова време в редакцията имаше доста хора, които пишеха стихове – добри български поети. Инициатори на тоя фестивал на хумористичната и сатиричната песен бяха тогавашният главен редактор Катя Воденичарова, музикалният редактор Ангел Георгиев и Васил Сотиров, който беше редактор и първият сценарист на „Златният кос“ .“

„Той беше замислен като една доброжелателна пародия, един дружески шарж на Международния фестивал за забавна песен „Златният Орфей“, като „Златния кос“ започваше по същия начин, по който започваше „Златният Орфей“ – със сигнала му, с водещи, които на български и немски обявяваха изпълнителите, и завършваше с поздравления, кошници с цветя, все първи награди се раздаваха – разказва Катя Воденичарова. – В същото време „Златният кос“ се придружаваше от едно циклостилно издание, в което имаше биографични бележки за авторите на всяка песен и изпълнителите, предадени по най-хумористичен начин с шаржовете на Иван Кулеков. Беше грандиозно представянето на този гала-концерт, като той се водеше от оперни певци, а пееха само драматични и комедийни актьори. В редакцията драматичните актьори пропяха покрай „Златният кос“. Голяма заслуга за това имаше композиторът Димитър Вълчев – той ги учеше и ръководеше. Самите актьори си търсеха костюми и така се запалваха покрай участието си във фестивала, като че ли правеха главна роля в своята кариера.“

В „Златният кос“ участват най-добрите български творци: поети-сатирици и композитори на популярна и театрална музика и разбира се, най-добрите драматични и комедийни актьори – Стоянка Мутафова, Никола Анастасов, Татяна Лолова, Васил Попов, Вели Чаушев, Светослав Пеев, Илия Добрев, Йорданка Стефанова, Йосиф Сърчаджиев, Антон Радичев, Георги Мамалев, Атанас Атанасов, Симеон Викторов, Радко Дишлиев, Тодор Близнаков, Николай Урумов, Тодор Димитров, Иван Петрушинов, Албена Павлова, Веселин Мезеклиев, Калин Сърменов, Христо Чешмеджиев, Жанет Йовчева, Стефан Щерев, Вяра Табакова, Светослав Добрев, Невена Бозукова, Пламен Манасиев, Добриела Попова, Елвира Иванова, Константин Икономов и много други. През първите години формата на фестивала е концертна. Сценарият е изграден върху миниатюри, като всяка една е не само изпята, но и изиграна на сцената. Цялата редакция „Хумор, сатира и забава“ участва в подготовката на „Златният кос“. Всички са ангажирани и съпричастни и той бързо добива популярност със своите остри социални рефлексии, духовни конфликти, ирония… „Аз мисля – преди всичко благодарение на стихотворенията, а не на текстовете за песни, защото ние започнахме с хубави, чисти стихотворения и това безспорно повдигаше художественото равнище на фестивала“, казва Борис Арнаудов, който работи за него от създаването му.

„Минават годините, концертната форма започва да се изчерпва, пък и пародията на нещо не може да продължи вечно – продължава разказа си той. – Към 1988 г. аз поех фестивала като продуцент. Сменихме формата – започнахме да търсим драматургия. „Златният кос“ се превърна в спектакъл, в който много важна е намесата на режисьора. Актьорите бяха много съвестни и си измисляха сами някакви етюди, които представяха на публиката. Нямал съм притеснения по отношение на това, което ще се случва на сцената. Опитах се да въведа едни правила при подбора на творбите, които да изключат всякакви вмешателства, всякакви лични интереси. Давах стихотворенията за четене без имената на авторите, за да бъде обективна оценката на това, което се предлага… Според мен до последно участваха хората, които най-много заслужават и най-много са допринесли за художественото равнище, което, слава Богу, през годините беше опазено. Стараех се да няма лековати шеги и закачки, каквито сега насищат българските театрални сцени и телевизионните екрани. Направихме песни и по стихове на класиците Христо Ботев, Иван Вазов, Христо Смирненски, Димитър Подвързачов. За 40-те издания на „Златният кос“ в архива на Радиото са запазени около 750 оригинални български песни.“

Години наред „Златният кос“ се излъчва от Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, а в творческия процес по създаването му участват и млади поколения много талантливи творци и артисти, студенти от Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, които запазват духа на традицията на фестивала. В спектаклите се редуват монолози, скечове и песни – остро сатирични, закачливо хумористични и смешно романтични. Аплодисменти и смях посрещат и изпращат актьорите, които заедно със стотици поети, композитори, артисти, режисьори, сценографи, звукозаписни и сценични екипи съхраняват жизнеността на „Златният кос“ между скептичните усмивки и заразителния смях до последното му издание.

Отдаден на фестивала, Борис Арнаудов написва стиховете на песента „Златният“, с която години наред завършва спектакълът. Музиката е на Янко Миладинов, дългогодишен диригент на Биг бенда на БНР, а изпълнението – на актьори, обединени под името вокална група „Златните“.