Златната монета

„С вашите песни вие, с простота и умение, предавате чувството на вътрешен мир, толкова необходим за всички, особено за онези семейства, изпитани от трудностите и страданията“. С тези думи папа Франциск се обърна към децата и младежите от Малкия хор „Мариеле Вентре“ на детския център „Антониано“ от Болоня. Тогава, през 2017 г., Папата ги прие в Клементинската зала във Ватикана, а поводът бе 60-та годишнина на международния фестивал за детска песен „Златната монета“ в Болоня. Конкурсът е предназначен за деца от 3 до 12 годишна възраст, а от създаването му до днес в него са се изявили над 1000 деца.

На 24 септември 2019 г. „Златната монета“ отбелязва пак 60-годишнина, но от първото издание на конкурса, излъчено вече по телевизията на тази дата през 1959 г. в Театъра на изкуствата в Милано. Предисторията обаче е не само важна, но и интересна.

През 1957 г. младият актьор от Милано Чино Торторела урежда за телевизията серия от детски предавания под надслов „Дзурли, вълшебникът от всеки четвъртък“. Тя се посреща с възторг от малките зрители, което насърчава Торторела да осъществи втора серия от тв-спектакли, но вече под надслов „Златната монета“, по името на старата флорентинска златна монета Zecchino d’oro. Идеята за това наименование пък е породена от известната случка от книгата за Пинокио, в която дървеното човече заравя жълтици, вярвайки на измамници, че от това ще израсне цяло дърво със златни пари.

Две издания на конкурса се провеждат в Милано. Той набира завидна популярност. От третото издание нататък започва да участва постоянно Малък детски хор към детския център „Антониано“ в Болоня и така градът става естествен домакин на „Златната монета“, а Чино Торторела – естественият водещ с асистент симпатичния мишок Джиджо.

При първото излъчване по „Евровизия“ през 1969 г. „Златната монета“ събира пред малкия екран 170 милиона зрители от Стария континент. Откакто пък в края на 50-те години на миналия век италианската държавна телевизия РАИ започва да предава пряко конкурса, той редовно бие по брой зрители „по-големия брат“ – прочутата надпревара за италианска забавна песен в Сан Ремо.

През 1970 г. фестивалът става международен, а България участва със своя песен за пръв път през 1980 г. Песента е „Цигулар къща не храни“ и е представена от Биляна Илиева. Но за българското участие е най-добре да чуем разказа на един много свързан с този фестивал човек – проф. Виктор Чучков, който е написал няколко песни за него, като една от тях, „Дъга“, е отличена със специалната награда на журито през 1984 г. А журито се състои само от деца, така всяко съмнение за подмолности отпада…

      В разговор с Валерия Николова по програма „Хоризонт“ проф. Чучков разказва за „Златната монета“ и българското участие в конкурса – запис 2017 г.