Магнетична фигура. Талантлива аристократка по произход и дух. Остроумна и много интелигентна. Привлекателна личност, около която винаги е шумно и весело. Бохем.

Жана Стоянович е родена на 14 октомври 1928 г. в София. Тъй като родителите ѝ искали „по-сериозна“ професия, завършва френска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, но артистичната лудетина у нея надделява и през 1960 г. се дипломира и във ВИТИЗ със специалност „Актьорско майсторство“ в класа на Стефан Сърчаджиев. Творческата ѝ кариера започва в Бургас, където тогава работят великолепните режисьори Леон Даниел, Юлия Огнянова, Методи Андонов, Вили Цанков – бунтари срещу идеологическите клишета и създатели на новаторски съвременен театър. В тази артистична общност освен Жана Стоянович се включват и младите тогава актьори Леда Тасева, Иван Тонев, Банко Банков, Петър Петров и Ани Бакалова. В Бургаския драматичен театър Стоянович дебютира с ролята на Валя в „Иркутска история“ на Алексей Арбузов. Красива жена и харизматична актриса, тя прави силни превъплъщения с Мария в „Иван Шишман“, Яна в „Чутна Яна“, д-р Зенгинова в „Рози за д-р Шомов“, Томова в „Птиците летят по две“, Ана Фьодоровна във „Варвари“, Мария в „Архипелагът Блъф“ и др., но вече като част от трупата на Народния театър за младежта в София. В този театър, в който е една от звездите заедно с Домна Ганева и Николай Бинев, остава в продължение на 36 години. Много често е снимана в телевизионния театър на БНТ. С класическите роли от световната драматургия Жана Стоянович затвърждава представата за богатството на творческия си диапазон. Нейната Жорж Санд в „Лято в Руан“ дълго вълнува театралната публика.

„Под понятието „хубав театър“ разбирам органичен. Съвременният театър е бърз като реагиране. Според мен изкуството е да погледнеш един образ не така, както е написан, а от други гледни точки, така, че да стане по-любопитен, по-интересен. Даже ако е написан просто, усложни го ти, ако можеш.“

Като че киното не се възползва пълноценно от красотата и възможностите ѝ, макар че във филмографията си има немалко заглавия, последното от които е „Аз съм ти“ на Петър Попзлатев.

Обаянието и чарът ѝ са безспорни и затова, когато на 12 юни 2013 г. ни напуска, си отива не просто талантлива актриса, а един невъзстановим вече свят, едно отношение към живота и изкуството, което никога няма да се повтори.