Човекът, когото до смъртта му преди година политиците от всякакъв ранг слушаха много внимателно какво говори – Збигнев Казимеж Бжежински. Знаков американски политолог, социолог и политически деятел. Автор на фундаментални идеи като глобална стратегия на антикомунизма, теория на конвергенцията, теория за технотронната ера и концепция за американската хегемония от нов тип. Бил е съветник по националната сигурност по време на управлението на президента Джими Картър от 1977 до 1981 г. Интересно, във възгледите му има известен дуализъм. Вътрешнополитически позицията му е вляво от центъра. От тази позиция критиката му е към алчността на американската обществена система и към нарастващото неравенство. Външнополитическите му виждания са запазена марка на дясното крило на републиканците, т.е. на „ястребите“. Геостратегически Бжежински вижда заплаха за западния свят от страна на Съветския съюз, чиито претенции на велика сила възприема като експанзионистични. Той обаче е за сближаване с Китай. През 2003 г. е един от малкото американски експерти, които смятат за огромна грешка нахлуването на Съединените щати в Ирак, наредено от президента Джордж Буш-младши.

Бжежински полага начало за възприемането на събитията в страните от Източния блок като резултат от тоталитарен режим. Той е и родоначалник на концепцията за разширяването на НАТО на изток. Преподавал е в Харвард и в Колумбийския университет, където основава Институт по въпросите на комунизма.

Роден е на 28 март 1928 г. във Варшава в семейството на полски дворяни. Баща му е дипломат и като такъв заминава на мандат в Канада през 1938 г., където остава по време на войната и след това. Бжежински завършва университета Макгил в Монреал през 1950 г., а през 1953-а защитава докторантура по философия и политология в Харвардския универистет.

Като съветник на президента Картър по националната сигурност налага идеята за въоръжаването на муджахидините в Афганистан, вследствие на което съветските войски нахлуват там и по думите на Бжежински „попадат в клопка и получават своя собствен Виетнам“. В този период Бжежински оказва влияние за стабилизирането на отношенията между САЩ и Китай, за реформи с демократична насоченост в Източна Европа, за подписването на договора за стратегическо разоръжаване САЛТ-2 между САЩ и СССР, за даване приоритет на човешките права във външната политика на Съединените щати. Негов най-популярен труд се оказва книгата му „Великата шахматна дъска: господството на Америка и нейните геостратегически императиви“. Ще рече, Съединените щати не трябва да се отказват от претенциите си на световна свръхсила, но идейно трябва наново и наново да ги обосновават позитивно – не като хегемон, а като сила на свободата и надеждата за други нации и държави.

След разпада на Съветския съюз и последвалото развитие на международните отношения очевидно фундаменталните опасения на Бжежински за доминацията на Русия значително са намалели. „Моята прогноза за по-дълъг исторически период е оптимистична, защото съм уверен, че Русия се променя. Демократизацията е едно от главните условия за разцвета на Русия. Аз мисля, че това ще се случи след Путин. Можете да считате това за исторически оптимизъм, но аз съм уверен, че сближаването на Запада и Русия е неизбежно и в резултат на това сближаване Русия ще има огромна полза.“ Прекален оптимизъм? Да не забравяме, че в дългосрочна перспектива пророчествата на един от най-влиятелните политически ветерани на Вашингтон са се сбъдвали…