„Бледо лице с тясна брадичка и жив поглед. С обноски и външност на европеец. Добър оратор, със звучен теноров глас, който проникваше в залата на Народното събрание и при най-шумни противодействия.” Това описание на Янко Сакъзов прави политикът и журналист Димо Казасов.

Янко Иванов Сакъзов (24 септември 1860 – 2 февруари 1941) е роден в Шумен. Ученик е на Панайот Волов в светското класно училище в родния град. Науката привлича младежа. Будният шуменец учи в Духовната семинария в Одеса (1878 – 1881), следва естествени науки, философия и история в Германия (1881 – 1883), биология в Лондон (1883), литература и художествена критика в Париж (1884). Говори, пише и превежда от руски, немски, френски и английски език. След завръщането си в България участва активно в обществените борби срещу пълномощията на Батенберг и срещу режима на Стамболов. Известно време е учител и помощник-прокурор в родния град, но е уволнен поради политическите си убеждения. През 1891 година започва издаването на списание „Ден”, в което сътрудничи и Димитър Благоев. В създадената през август 1891 година Българска социалдемократическа партия (БСДП) Благоев и Янко Сакъзов са съоснователи и ръководители. Сакъзов упорито търси изясняването на проблемите, които стоят пред българския социализъм и българското общество. Цени теоретичните принципи на марксизма, но е чужд на догматизма и сектантството. В известен период Сакъзов е повлиян и от теориите на Едуард Бернщайн, но чужд на всякакъв фетишизъм към личностите и доктрините той търси истината, като изхожда винаги от конкретната действителност.

В младото социалистическо движение скоро настъпва разцепление. Шумен става огнище на социалдемократизма у нас. След Пловдивския конгрес, през лятото на 1892 година Янко Сакъзов, Слави Балабанов и Кръстю Раковски се събират и издават Декларация, а през лятото на 1893 година се свиква първата конференция на прокламирания Социалдемократически съюз, начело на който застава Янко Сакъзов. Димитър Благоев остава лидер на Българската социалдемократическа партия. Двете организации съществуват независимо една от друга и прокламират различни възгледи за развитието на социалистическото движение в България. За преодоляване на разцеплението, Сакъзов участва много дейно за обединяването на „партисти” и „съюзисти”. През 1894 година е подписано съглашение за възстановяване на единството под формата на БРСДП (Българска работническа социалдемократическа партия).

В края на 1902 година настъпва окончателно разцепление в партията. Във връзка с реч по външнополитически въпроси на френския социалист Жан Жорес, парламентарната група на БРСДП му изпраща поздравителна телеграма и търси съдействието му за освобождението на Македония. Това предизвиква острите критики на Благоев и през 1903 година той обявява отделянето си от партията. Така се стига до създаването на две нови партии –  БРСДП (тесни социалисти), начело с Димитър Благоев и БРСДП (широки социалисти) начело с Янко Сакъзов, която по-късно се преименува в БРСДП (обединена). Органът на широките социалисти става вестник „Единство“ (в последствие „Работническа борба“) и се оглавява от Сакъзов.
Той за разлика от тесните социалисти застъпва схващането, че борбата за социализъм е дело не само на работническата класа, а на сплотените сили на работници, селяни, занаятчии, интелигенция и други „производящи” слоеве. Винаги се разграничава от десния и пагубен ревизионизъм, показвайки стремеж и конструктивност в отношенията си с другите демократични движения и партии.

Сакъзов е един от първите депутати социалисти в Народното събрание. Избиран 11 пъти  за народен представител, почти винаги е в опозиция и речите му нерядко предизвикват посочените от Казасов „най-шумни противодействия”. През 1911 година речта му в Петото велико народно събрание трае пет часа и е насочена срещу личния режим на Фердинанд Сакскобургготски. Янко Сакъзов е единственият, който се изправя на трибуната с тревожна реч по повод сключения през 1912 година Балкански съюз срещу Турция. Той предупреждава, че съюзените сега държави утре могат да се опълчат една на друга. Насила е смъкнат от трибуната, дори с разкъсани дрехи, но остава непоколебим: „Тези, които днес ми викат „долу”, утре ще ми отдадат право…”
Със същата непоколебимост депутатът Сакъзов се обявява за неутралитет през Първата световна война. В трудно за страната ни време, след абдикацията на Кобурга, той поема министерството на търговията, промишлеността и труда (1918 – 1919) в правителството на Теодор Теодоров. За година време на този пост подготвя въвеждането на 8-часов работен ден, строителството на първите държавни жилища за пернишките миньори. Сакъзов разработва мерки за защита на женския и детски труд. Заради големия си международен престиж е включен и в делегацията по преговорите за мирен договор в Париж. „Той е умерен и далновиден държавник”, казва за него цар Борис III.

В спомени от 1990 година, съхранени в Златния фонд на БНР, Янко Сакъзов – внук разказва за възгледите и дейността на видния си дядо:

Неизменен участник в конгресите на Социалистическия интернационал, Сакъзов винаги призовава за подкрепа на справедливите национални искания на българите. Бори се срещу идеите на Коминтерна и болшевизацията на социалдемократическото движение у нас.
Доразвива своите идеи в две значими книги: „Цезаризъм или демокрация” и „Българите в своята история”, както и в няколко политически съчинения. Притежаващ висока култура и политически знания Янко Сакъзов е издател, писател, преводач. Той е най-добрият преводач на Карл Кауцки – германо-чешки философ и политик от еврейски произход.
Последният мандат на Янко Сакъзов в Народното събрание изтича през 1934 година. Силната ангажираност и страст, характерни за него през първите години на участието му там, остават присъщи през цялата парламентарна дейност и му определят място сред най-изтъкнатите български парламентаристи, а дейността му като министър поставя основите на социалната политика у нас.

„Загубата на Сакъзов, бе посрещната с горест от всички нюанси на работническото, комунистическо и социалистическо движение и от цялата прогресивна и демократична българска общественост“, разказва политикът Димитър Братанов – запис 1990 година:

А видният публицист Симеон Радев ще каже: „По пламък на народния дух и по вярност към народните завети Янко Сакъзов беше човек от Възраждането.”

По тази публикация работи Десислава Димитрова