Актьор, рецитатор, шоумен, импровизатор, автор на книги за деца… неуморим. Животът на Вели Чаушев (11 септември 1934 – 6 януари 2018) преминава на сцените – на театъра, на киното, естрадите, в радиото и телевизията. Определя се като актьор – лирик с усмивката на сатирик. Притежава умението да печели публиката – с откритост, жизнерадост и усмивка, която пита и която отговаря.

Вели Чаушев е роден в Златоград и след като учи в педагогическо училище, учителства около година в родния си край. Съдбовна за него се оказва среща с Апостол Карамитев, който го насърчава да кандидатства във ВИТИЗ. Завършва актьорско майсторство в класа на проф. Гриша Островски през 1958 г., а първото му назначение е в трупата на Хасковския театър. Чаушев казва, че на този пръв негов театрален дом ще бъде благодарен цял живот. Една от върховите му роли там е на Младия в пиесата на Валери Петров „Когато розите танцуват“ (1961). Именно това негово превъплъщение му носи покана за работа в Сатиричния театър, въпреки че „да попаднеш в ония години в софийски театър беше почти невъзможна мечта“. След години Вели Чаушев си спомня историята на „Когато розите танцуват“ и изпълнява откъс от пиесата:

Въпреки че с „блясък и гръм“ изиграва ролята на Младия в Сатиричния театър Вели Чаушев дълги години след това, по неговите думи, не получава роли. В този период започва дългогодишното му сътрудничество с националното радио. Това се оказва пътеката, която го отвежда към писането на детски книги. Как? Разказва авторът:

Като нещатен сътрудник към няколко редакции в Радиото Вели Чаушев пише очерци, прави репортажи, участва в предавания, записва в Радиотеатъра. Чуйте забавна история, свързана с една от неговите служебни командировки.
През годините Чаушев прави запомнящи се роли в театъра, има участия във филми и телевизионни постановки, издава книги. Актьорът сравнява своите разностранни занимания с „парчета ниви”, които се опитва да засее с различни култури и ги обяснява с любопитството си към живота. Говори с любов за родния си Златоград и много описателно разказва за прочутото златоградско кафе – „една много тънка работа”. Дори една от неговите книги „На кафе в Златоград“ е посветена на атмосферата и духа, който носи най-южния български град и на всички добри родопчани.

Човек на словото – и като талантлив актьор, и като утвърден белетрист, Вели Чаушев остави своята следа не само в сърцата на своите близки, но и в родната ни култура. Само година и половина след издаване на мемоарната си книга „Видения от небесния театър“ самият той се присъедини към своите колеги, напуснали земния.

В публикацията са използвани откъси от интервю на Вели Чаушев от 2013 г., съхранявано в Златния фонд на Българското национално радио.