Музиката на Пармака

Когато в събота късно вечерта домашният ми телефон напомни за себе си, знаех, че само Владо Гаджев може да си позволи подобна волност и то за нещо сериозно. За съжаление, този път бе свързано с джазмен, неизневерил до края си на своята непредвидимост – Пармачето или Пармака, както всеки, който е общувал, с него се е обръщал към оригиналния творец, пианист, бендлидер и сайдмен Васил Пармаков.

С тези думи започна предаването по интернет радио Бинар посветеното на починалия преди два дни джазмен. Гост водещ е музикалният критик Владимир Гаджев – един от хората, с които Пармака влезе в джаза. Покрай него това се случва и със Стунджи, с когото Васко записва първия си авторски проект Lombroso с чуждестранен гост, английският саксофонист Анди Скофийлд.

Във видеото звучат пиеси от съвместния концерт през 2011 година в Първо студио на Българското национално радио (БНР) с друг негов, но по-късен във времето сайдмен, Георги Корназов, с когото са родени на една и съща дата – 30 септември (Пармаков през 1961, а Корназов през 1971 година).

 

Васил Пармаков е сред най-добрите български джаз пианисти. Неговите музикални занимания започват в детските му години. В Националната музикална академия завършва специалността „Джаз пиано“, започва и кариерата си на изпълнител, но развива и композиторския си талант, като създава филмова музика и авторски джаз пиеси. Свири заедно с музиканти като Милчо Левиев, Теодисий Спасов, Симеон Щерев, Иво Папазов – Ибряма, Христо Йоцов, Роко Захариев, Веселин Веселинов – Еко, Стоян Янкулов – Стунджи и много други. Записва и концертира в турнета и с редица международно известни джаз музиканти.

Приятелите и силните на деня

Стунджи и Еко продължават години по-късно в една от малкото „суперформации“ в българския джаз – „Зона Це“ (сегашната „синя зона“). Това е възможно най-голямото им признание – свирят по големите сцени, дават ги по телевизора, а парчета като „Хуана Мария” остават незабравими по-скоро с хармониите си.

„Когато „Зона Це“ (зоната на сивото) се появи през 1994 година, бе символ на устойчивостта – група, от чиято музика има нужда, която ще премине през годините, чието изкуство не е много характерно за музикалната среда, но има бъдеще и ще бъде част от нашия живот. Така се и случи. Макар да не са много албумите, те оставиха следа, а срещите на живо бяха достатъчни, за да напояват отново и отново душите ни с музика“, описва групата музикалният журналист от „Джаз ФМ“ Светослав Николов. Пред него басистът Веселин Веселинов – Еко разказва за големия Пармаков:

„Ние винаги сме сме били извън естаблишмънта, извън официално признатите. И ние сами си го направихме това. С усилията на Стоян, на Васко – с неговия най-голям принос в групата, и моите. През годините винаги сме усещали, че не сме част от статуквото. По един или по друг начин това редовно ни се показваше от съдбата. Това продължава и до ден-днешен и така ще си и завърши. Ние сме вечната ъндърграунд група на оувърграунд музиканти.“

Останалото е достойно за сравнение с пътя, творчеството и признанието на т.н. „пролетарски” поет Пеньо Пенев, останал незабравим със стиха си „партиен секретар си ти, стомах”. Войнствената простащина на 50-те половин век по-късно не е мръднала ни най-малко сред новите „силни на деня”. Сред шум на чаши и тракане на вилици Васко и поредните му групи забавляват посетителите в „американското” барбекю-блус място в началото на Витошка, в „Суинга”, че и в „Чекпойнта”, оставяйки за по-интимни преживявания „Хамбара” и „Сам дойдох”. Обидата се трупаше в геометрична прогресия с опростачването, на което пиперливият изказ на Пармачето не оставаше длъжен, чак до представянето на книгата му „Аз и Майор Блюхер”. В София той напомня, че е писал и текстове за първото „Подуене блус бенд”, с което събираха на сините митинги много повече хора, отколкото ораторите, които скоро щяха да пре/продадат „синята” идея. В Пловдив представянето им продължава да буни феновете на политкоректното говорене и след смъртта му.

„Концерт, музика и текст Васил Пармаков”, организиран в памет на пианиста, по инициатива на съпругата на Стунджи – Дора Арабаджиева, събира на сцената на Sofia Live Club Васко Кръпката, Веселин Веселинов – Еко, Стоян Янкулов – Стунджи, Васко Спасов, Иван Лечев, Мирослав Иванов, Димитър Шанов, Димитър Семов, Живко Петров и сина на Пармака басиста Пепи Пармаков. Овен присъстващите на живо над 500 зрители БНР прави съпричастни почитателите на джаза с излъчването му на живо в You Tube канала на интернет радио Бинар.

 

Непредвидим ли писах в началото? Може би. Затова и плейлистът е съставен от изпълнения на Васил Пармаков, които са запазени в Златния фонд на БНР, пиеси от първия му албум и последните му записи с Христо Йоцов. Пиесата Traveling, с която завършва, е единствената авторска композиция на Пармака в албума на румънския басист Педро Негреску, в който Васил Пармаков е гост музикант заедно с Христо Йоцов.

Автор: Людмил Фотев