Човек с ярка преданост към своето дело, актьор от онова съзвездие драматични творци – Васил Кирков, Иван Попов, Гено Киров, Сава Огнянов, Кръстьо Сарафов, Адриана Будевска, което продължава традициите на Възраждането, и в същото време прави революция в българския театър. Стоян Бъчваров, чието име днес носи Варненският драматичен театър, е роден на 25 юли 1978 г. в село Медвен, Котленско. Завършва мъжката гимназия във Варна, но посвещава цялото си същество на българското театрално изкуство. Обикаля градове и села с театрални трупи, понасяйки несгодите и страданията на пътуващите артисти, става истински народен артист, любимец и покровител на театралната публика. През 1908 г. заминава на специализация в Москва, за да се върне у нас с нов опит и творчески мироглед. Започва с издаването на списание „Театър”, а през 1919 г. създава първата професионална организация на артистите и театралните служители. Организира и ръководи общинските театри във Варна и Русе.
Във Варна сформира театралната трупа и започва репетиции на 13 февруари 1921 г., а първата премиера е на 12 март. Спектакълът е „Инстинктът” на Анри Кестмекер. Следват „Врагове“ на Максим Горки (пиесата се играе веднага след поставянето ѝ в Петербург, преди да е поставена в Москва), „Фарисеи“ на Бърнард Шоу, „Жестокият благодетел“ от Карло Голдони, „Ревизор“ и „Женитба“ от Николай Гогол. Най-силната и коментирана роля на талантливия актьор остава тази на трагическия герой Едип от „Едип цар“ на Софокъл. Стоян Бъчваров се налага и като един от най-добрите режисьори, постановчици и театрални педагози у нас.
След смяната на властта в общината е освободен от театъра, но остава във Варна и заедно с повечето от актьорите от трупата създават театър „Пробуда“, който въпреки гоненията има огромен успех. За кратък период връщат Бъчваров в Общинския театър като директор, но след 9 юни 1923 г. е принуден окончателно да напусне и театъра и града.
В различни етапи от кариерата си играе в Народния театър в София и в Пловдивския театър, изявява се като директор на Русенския театър, а от 1937 г. се установява окончателно в Софийския народен театър.
Разностранната театрална дейност на Стоян Бъчваров включва и чудесните комедийни образи на Хаджиев от „Златната мина“ на Стефан Костов, Тартюф от едноименната пиеса на Молиер, Малволио от „Дванайсетата нощ“ на Уилям Шекспир, Щастливцев от „Лес“ на Александър Островски. Неповторими остават драматични му образи на доктор Ранк от „Нора“ и доктор Щокман от „Народен враг“ на Хенрих Ибсен, вуйчо Ваньо от едноименната пиеса на Антон Чехов. Успешни са и участията му в киното. В своя петдесет годишен творчески живот Стоян Бъчваров създава над 400 роли и поставя повече от 120 театрални пиеси. Сценичното му обаяние е силно и завладяващо, съчетаващо по един великолепен начин смешното и трагичното в човешките преживявания. Той е актьор на психологическото вглъбяване и сложните изяви на човешката душа.
„Играл съм така, както съм чувствал, че трябва да се играе. Вървях по свой път и създадох своето скромно дело. Искам да вярвам, че и аз съм направил нещо за тоя свят, макар то да не е тъй трайно, както са трайни другите творчества. В трудни минути съм се утешавал с народа, който ни надживява с величието си.“
Тежката завеса на вечността пада на 6 януари 1949 г. и окончателно отнема Стоян Бъчваров от близките и вярната му публика.
По тази публикация работи Десислава Димитрова