„Да търсим щастие вън от нас е напълно ненужно занимание, защото извора на щастие няма да намерим. Щастието е в самите нас… ” Това е мисъл на Святослав Николаевич Рьорих – руски художник, сценограф, писател и поет, пътешественик, археолог, обществен деец, мистик, философ, педагог и просветител и не на последно място космополит. Като творческо и житейско кредо той винаги е споделял мнението на Фьодор Достоевски и убедено е считал, че красотата не само ще спаси света, но и ще възроди човешката душа, приближавайки я до нейното съвършенство.
Животът ощастливява Святослав Рьорих се две отечества – Русия и Индия. Роден е в Санкт Петербург в царска Русия на 23 октомври 1904 г. Напуска белия свят 88 години по-късно в Бангалор, Индия. Той е по-малкият син на прочутите не само в интелектуалните среди Елена и Николай Рьорих и не просто носи артистичните им гени, а следва родителите си и по вълнуващото им пътешествие през света – Финландия, Англия, Швейцария, Америка, Индия.
Рьорих следва философията на своята майка писател и баща художник, в такава среда развива многостранните си дарби, които трансформира в прекрасни картини и философски размисли за света и прекрасното в него, белязани по понятни причини от мъдростта на Изтока. Остава в историята като последовател на философско-практичните системи на индуистките духовни учители Парамаханса Рамакришна, Свами Вивекананда, Шри Ауробиндо и др.
Святослав Рьорих започва да учи тайните на изобразителното изкуство първо при своя баща. Пътува с Николай Рьорих и на археологическите му експедиции из Русия. В Лондон завършва архитектура и отново с баща си, по покана на известния импресарио Сергей Дягилев, участва в създаването на декорите за някогашните руски салони в „Ковънт гардън”.
Продължава обучението си по архитектура в Колумбийския университет, завършва аспирантура в Харвард. Едновременно е вицепрезидент на музея „Николай Рьорих” и директор на Международния център за изкуство „Корона Мунди” в Ню Йорк. През 1925 г. в САЩ открива и първите си самостоятелни изложби и печели признанието на експертите като талантлив портретист.
Няколко години по-късно поема към Индия заедно с родителите си. Изучава изкуството на народите от Изтока и народната медицина, участва в работата на Хималайския институт „Урусвати” като ръководител на научните изследвания на Биохимичната лаборатория по ботаника, тибетска и индийска фармакопея. Автор е на забележителни книги като „Изкуството в долината Кулу” (1967), „Да се стремим към Прекрасното” (1993) и „Изкуство и живот“ (2004). В живота е свързан до своята смърт със съпругата му Девика Рани, известна като първа дама на индийското кино .
В творческата си практика Святослав Рьорих не се придържа към някакъв единен път за създаването на художествен образ, но прилага най-различни принципи на сюжетната и идейната постройка на картините. Наред с произведенията, в които използва иносказания и сюжети от легенди и митове, той създава поредица от картини, остро и непосредствено апелиращи към съвременниците. На художника, който се вълнува от съдбата на света, от по-далечния път на цивилизацията, е нужна откритата трибуна на изобличител и критик. Чрез картините си той с публицистичен патос предупреждава за опасностите за културата и дори живота на хората, предизвикани от безконтролното развитие на техниката, придобила власт над човешкото съзнание, замърсяваща околната среда и унищожаваща така любимата на автора и жизнено необходима на всички хора природа.
Великото, истинно, възторжено чувство за красота – красотата на цялото мироздание, на човека, на природата – това е характерното и същественото за дарованието на Рьорих, за неговия светоглед, което играе особена роля в изкуството му. Това е фактор, обединяващ иначе взаимно изключващи се стилове и методи, сюжети и разнообразни форми и изразни средства.
Психологическото възприятие чрез човешкото око на разнообразните изобразителни елементи и емоционалната реакция от тях – това е предмет на науката. Тази наука за езика на изкуството за Святослав Рьорих е наука за прекрасното. При това за него изобразителните средства на изкуството имат философска подоснова, тъй като са насочени към показ на вътрешното съдържание на произведението.
Святослав Рьорих е оставил огромно творческо наследство. Всеки, който гледа и „вижда“ картините му, не може да остане равнодушен. А това в крайна сметка са целта и смисълът на едно изкуство.