„Фурия, НЛО, несравним талант”, са част от комплиментите, които Татяна Лолова получава за сценичните си преобразования през годините. А за критиката тя е „актрисище”.
„Никога не съм мечтала да бъда нещо друго освен актриса. Знаех, че изкуството е еднакво благодат и жестокост, сила, болка и истина, за които е нужен цял един живот, без пестене, без да запазваш нещо за себе си или за любимите хора”, казва Лолова.
Родена е на 10 февруари 1934 година в София, в семейството на Желязко Лолов – счетоводител и майка от руско-украински произход.

Татяна Лолова разказва за детството си, следването във ВИТИЗ, работата си в Драматичния театър в Русе, а след това в Сатиричния театър, запис 1995 година, Златен фонд на БНР:

Актрисата е от основателите на Сатиричния театър (дн. „Алеко Константинов”) в София заедно с колегите си Георги Калоянчев, Нейчо Попов, Стоянка Мутафова, Енчо Багаров, Георги Парцалев. Тя е първата, която получава заповед за назначение там през 1957 година. Нейната комедийна страст е благородна и възвишена. Тя е освободена от всякаква следа на евтина илюстративност и пошъл намек. Героините ѝ, дори и най-посредствените и духовно уродливите като Елзевира Ренесанс от „Дървеница” на Владимир Маяковски, Татяна Алексеевна от „Юбилей” на Антон П. Чехов и други, са белязани със знака на изкуството. Респектират с високото майсторство на претворяването, с усета за стил и естетско чувство за художествена мярка, отличаващо сценичното присъствие на Татяна Лолова.

През 1978-ма тя отива в театър „София”, шегувайки се: „за да стана драматична актриса”. 11 години играе Гена в „Човекоядката” на Иван Радоев и още куп бележити роли. „Задачата ми в „Човекоядката” не е голяма, но за мен остава удоволствието от партньорството ми с Тодор Колев, когото обичам като актьор отдавна”, казва Таня Лолова. Когато Пламен Марков става директор в Сатирата, я убеждава, че трябва да се върне. Но колегите ѝ от театър „София” не искат да я пуснат. „Ама как така, недей, толкова те обичаме.” „Ама, знам, и аз ви обичам”, отговаря им тя. И говори с Пламен Марков: „Пламене, не е удобно, не напускам”. „Ама аз вече съм го обявил”, казва ѝ той. И тогава се извинява на колегите си в театър „София” и се връща в Сатирата, годината е 1989-а.

Татяна Лолова уважава режисурата в театъра. Добре работи с Гриша Островски. Обича ролята си на Бабет в „Бидерман и подпалвачите” на Макс Фриш, а една от най-любимите ѝ е на Уини от „Щастливи дни” на Самюел Бекет все под режисурата на Островски. Ремарките на Бекет за нейната героиня: „Около петдесетгодишна, добре запазена, за предпочитане блондинка, пълничка, с голи ръце и рамене, силно деколтиран корсаж, едра гръд и огърлица от перли”. „Като че ли авторът е наблюдавал отнякъде именно Татяна Лолова. Съответствието се доизгражда от актрисата на множество равнища с една висша откровеност и радост от въжделенията на прозрелия загадъчността на битието човешки дух. Все по-дълбоко затъваща в пясъците, Уини непрестанно дефинира понятието щастие – било чудесно да не изпитваш никаква болка, чудесно е да си спомняш (е, не всичко), да има кой да те слуша… Усмивката на актрисата е нежна, носталгична, дори весела. Тя разсмива и това вече е абсурд в тази ситуация. Многобройните паузи са впримчени от един темперамент – мощен и едновременно „управляван”, дисектира образа театроведът Майя Праматарова. Зарита до кръста в земята, напук на космическата мъка героинята ѝ забърква коктейл от хумор, абсурд, самосъжаление и отчаяние… Триумфът на Лолова с Уини е през 1991 година.

Главната роля в пиесата „Франческа”, която играе в Народния театър е много важна за Лолова. Такава роля в дотогавашния си репертоар няма, там е напълно различна и неузнаваема:  „Толкова обичам и се радвам на Франческа – защото това е драматична роля и ми доставя голямо удоволствие, когато при поклона накрая срещна очите на хората в залата. Мисля, че са респектирани от текста на Константин Илиев, от избора на Маргарита Младенова, от това, че аз не съм само смешното момиче с чорлавите коси, а мога да вляза в образа на тази странна драматична жена.”

Запис от пресконференцията по повод премиерата на пиесата „Франческа“ с драматурга Константин Илиев, 2002 година, Златен фонд на БНР:

Татяна Лолова е убедена, че актьорът не трябва да играе само определени роли. Не отрича, че е комедийна актриса, но смята, че за нея има място и в друг, некомедиен репертоар: „Мисля, че трагикомедията е мой жанр.”
Като че ли желанието на актрисата за съприкосновение с драматичното не само ѝ помага да преодолява опасността от щампата, застрашаваща нерядко творците, „специализирани” в дадена област. Срещите с драматични роли ѝ позволяват да обогатява своята палитра, и за очертаването на един по-широк обхват на дарованието ѝ, и за изграждането на един по-строг творчески критерий.
Паметни са театралните ѝ превъплъщения – Фрида Фюрст във „Франи X” от Фридрих Дюренмат, Елисавета в „Дон Карлос” от Фридрих Шилер, Агафия Тихоновна в „Женитба” от Николай Гогол, Беатриче в „Много шум за нищо” от Уилям Шекспир. В драматичната посока се открояват г-жа Бъкър от „Пеперудите са свободни” от Леополд Герш и особено ролята ѝ в „Старомодна комедия” от Алексей Арбузов, в която с Георги Калоянчев в „Театър 199” постигат рекорден брой представления, а тя демонстрира висш пилотаж в преливането на тъжното и смешното. В този театър участва в постановката „Нищо не помня“ от Артър Милър, както и в продължение на 10 години играе в „Duende”  по текстове на Румяна Апостолова, Федерико Лорка и други, режисьор Съни Сънински. Лолова играе в спектакъла до 2017 година. Тя е и Госпожа министершата от едноименното произведение на Бранислав Нушич в театър „Сълза и смях”.
Актрисата се изявява и на сцената на Националния дворец на културата. Огромен е успехът ѝ и в „Хумористично ателие”, и в „Златният кос”, и в „Кафе с автограф”. За откриването на певческия ѝ талант е благодарна на композитора Димитър Вълчев. Понякога се снима и в телевизионни шоу-програми, но по-голяма е известността ѝ в програмите на Българското национално радио, в инициативи на радио-редакцията „Хумор, сатира и забава”.

Таня Лолова в 5-ото хумористично ателие „Едно от три“ на редакция „Хумор, сатира и забава“, монолог за телефонния указател, документален запис 1983 година, Златен фонд на БНР:

Лолова извоюва успехи не само на театралната сцена, а и в седмото изкуство, въпреки, че признава: „С киното взаимно се ценим, но рядко се срещаме.” Пътя към големия екран всъщност ѝ открива Бинка Желязкова. В нейната продукция „А бяхме млади” тя за първи път застава пред камерата като „момичето с джуфката”. Незабравими са ролите на актрисата в „Опасен чар”, „Топло”. Анжел Вагенщайн е човекът, който я предлага за ролята на Мария-Луиза във филма на Конрад Волф „Гоя”. Татяна Лолова участва и в „Последният рунд” на Людмил Кирков, в „Птици и хрътки”, „Случаят Пенлеве” и „Къщи без огради” на Георги Стоянов, а „Сиромашко лято” на Милен Николов я изпраща за пръв път като филмов делегат в чужбина, на Международния кинофестивал в Прага (1974). Зрителите помнят Лолова и от телевизионните театрални постановки и мюзикъли – „Гнездото“, „Зелен таралеж“, „Милионерът“, „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“, „Малка дневна музика“, „Свекърва“, „Среднощна история“, „Прах в очите“, „Строшената делва“, „Врабецът“, „Професия за ангели“, „В люляковата градина“, „Зех тъ, Радке, зех тъ!“, „Вражалец“, „Нос“, „Цар и водопроводчик“, „Годеж“, „12 стола“, „Човекът от Ла Манча“, „Кучешка огърлица“, „Всекиму заслуженото“, „Големанов“…
Татяна Лолова има над 120 театрални и 54 роли в киното, 76 в телевизията, многобройни записи в БНР. Носител е на редица филмови и театрални награди. Тя притежава и художествена дарба. Рисува шаржове на близки свои колеги. Само Калоянчев не се разпознава, той ли е или не е той. Писането е друг неин талант. Книгата ѝ „1/2 живот” (съвместно с Георги Каприев) е автобиографичен разказ, който се разграбва от книжарниците за отрицателно време. Радости и болки възкръсват и от книгата „Делници и дневници“, които редят заедно с Георги Тошев.
В първия ден на пролетта – 22 март 2021 година, Таня Лолова, която се шегуваше, че не е звезда, а слънце, се качи на един слънчев лъч спуснал се като небесна люлка и отлетя далеч от земните ни селения.

„Толкова много жени живееха у Татяна Лолова“ – прекланяйки се пред таланта и човещината, Георги Тошев разказва за допускането му до архивите ѝ и създаването на „Делници и дневници”, запис  2021 година, Златен фонд на БНР:

Пред актрисата и жената Татяна Лолова благоговее и видният наш театровед проф. Любомир Тенев: „Нейният хумор е заразителен, пълнокръвен, но не винаги весел. В играта ѝ има нещо парадоксално. Колкото и кратко време да е на сцената, тя ни „разказва” смешно-тъжната житейска повест на своята героиня. Същевременно играе остро, експресивно, фантазно, между битието и „ирационалното”, между реалното и „недействителното” в комедийния характер… Колко хора живеят сред щастливо нехайство, сред суетността и себичността си. Това е смешно, но и тревожно. Такива са нейните героини. И смешни, и тревожни. Сред разнообразието на тези свои роли тя извлича своята актьорска тема с „обратен знак”. Човек е много повече от своята суетност и ограничена себичност, които така „смешно” демонстрират в уплахата си нейните героини. Животът е много повече от неговото сетивно възприятие, от механизираната действеност, комедийна и нелепа, от инерцията на дните ни, върху  които не искаме да се замислим. Животът е хуманистичен дълг, от него не може да се бяга”.