Писател, литературовед, есеист, критик, публицист, журналист, автор на многобройни книги и сценарии за документални филми, пътешественик из античната история, литературата, изкуството, философията, а също из реалните посоки на света, тънък познавач на славянската, руската класическа и съвременната…

„Той е може би единственият истински европеец в интелектуална София”, смята писателят Георги Марков. А поетесата Блага Димитрова споделя след неговата твърде ранна кончина: „Ние загубихме своите очи и уши”. Цветан Стоянов (28 януари 1930 – 3…

„Вие сте самата пламенност!“, възкликва белгийският поет Емил Верхарн, когато се среща с Гео Милев. По-късно тези думи се свързват с решението на издателя да назове второто си списание „Пламък“. Първородният син на учителите Мильо и Анастасия…

Никога не се изличава из паметта ми тоя висок, приведен малко, с голяма глава и черна рунтава брада человек; виждам и сега тъмножълтото му татарско лице, с широко чело, с черни, умни, блестящи очи, дето светеше кротък…

Една от най-ярките личности в съвременната ни литература – писател, литертуровед, критик, историк и народопсихолог проф. Тончо Жечев (6 юли 1929 – 25 февруари 2000) е един от неоспоримите авторитети за обществото ни. Роден в шуменското село…

Юни е месецът, в който се ражда и умира една от най-противоречивите фигури в българската култура - Богомил Райнов (19 юни 1919 - 8 юни 2007). Поет и белетрист, философ, историк и теоретик на изкуството, член-кореспондент на БАН…

Философ, професор по теория на литературата, дългогодишен преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, Великотърновския университет, Художествената академия, ръководител на секция „Теория на литературата“ в Института за литература на БАН, гостуващ професор в университетите в Берлин, Амстердам, Мюнхен,…

Петър Славински (19 март 1909 – 24 октомври 1993) е писател и драматург, с дългогодишно творческо присъствие в нашата литература. Над 50 заглавия – десетина романа, единадесет драматургични произведения, от които три комедии (в съавторство с Боян…

„Повечето от времето си прекарваше вкъщи, на бюрото си в четене или писане. Не ходеше на кафената, кръчми, по гости, черкви, нито пък обичаше гости, освен неговите приятели, разбиращи от интересите му – песни, приказки и други…