„Истинските творци са пропити и от съмнения. Особено в превратни времена като десетилетието през 1989 година. Десетилетие, което събори цяла фалшива система от ценности. Срути кухи кумири. Разголи лъжливи митове. Сътресенията не засегнаха Станислав Стратиев. Нямаше нужда…
„Тя стоеше на сцената като пламък – с развени коси, с огън в очите, с непримирим характер... Носеше такъв метежен дух, такава вътрешна сила, че съумяваше да завладее публиката. Играеше героини, които не се примиряваха с тихото…
„Човек започва винаги от белия лист… и трябва така да стане, че да се потопи в текста. И колкото по-дълбоко се потапя човек в текста, толкова по-добре се усеща, като плувеца, който трябва себе си да привикне…
„Още от малък аз много обичах театъра. И макар че като ученик и студент имах някои успехи, не съм мислил да ставам актьор. Веднъж бяхме играли „Ревизор“ от Гогол в любителско представление. Аз изпълнявах ролята на градоначалника.…
„От дете бях опиянен от работата в сферата на културата. Това усещане никога не ме е напускало. Не помня да съм мечтал да бъда ватман или лекар, или пожарникар. Винаги съм знаел, че най-интересното място е зад…
Боли ме, че все още даваме много на некадърни синчета, само заради заслугите на бащите им. Моето откровение е, че не мога да се преустроя така бързо, както за много хора чувам, че са преустроени вече. Сънищата,…
„Той набира телефона. От другата страна: „Кажете, моля". Мъжът: „Здравейте, мога ли да говоря с..." Прекъсват го: „Ама Вие не сте ли актьорът..." Опитва се да си спомни името. Мъжът бързо ѝ помага: „Да, аз съм Васил…
„Тя никога не успя да се види с очите на хората, които я обичаха. Нарича себе си „сгъната“. Самочувствието, за което толкова много мечтае през годините на своята успешна кариера, я посещава само на сцената и снимачната…
Той притежава културата на своето време. Културата на индивида. Културата на духа. Широтата и богатството му прескачат рубикона на дежурното и евтино житейско и сценично присъствие и се извисяват до неповторими висини. Той хипнотизира, защото самият е…
„Театърът е изповед на човешки съдби“, казва Ружа Делчева (2 август 1915 – 26 ноември 2002), оставила след себе си спомена за огромен талант и неподправената яркост на една тържествуваща театрална празничност. Над 5 десетилетия от живота…