„Цветове в ефира“: Светлин Русев

... Темите не са много. Може би единствена – Човекът – човешките съдби, видени във времето и с личните, и съдбовни, и делнични превъплъщения. И съответно природата, видяна и преживяна като емоционално състояние, а не като географско понятие. С картините не се разделям трудно, не съм от художниците, които са влюбени в собствените си произведения и преживяват всяка раздяла с тях. Картината има свой самостоятелен живот извън ателието на художника... Нямам навика да споделям публично собствените си самоанализи и собствената си характеристика. При всяко самоопределение се улавям, че нещо не е така и не е точно така. Толкова е сложно и комплексирано човешкото поведение, че дори при привидно най-ясен израз не знам какво се крие дълбоко в него.