Ерудиран преподавател и учен с международно признание, носител на Хердерова награда, проф. д-р Стоян Джуджев (6 декември 1902 – 17 март 1998) и неговото богато творческо и изследователско дело са неотделима част от историята на българската музикална фолклористика.
Роден е в Пазарджик, но прекарва детството и юношеството си в Панагюрище. Още тогава народната песен го очарова със своята искреност, а години по-късно дава насока на професионалното му развитие. Афинитет към нея създава и неговият дядо, за когото Джуджев си спомня: „Той много обичаше да пее народни песни. От него съм ги записвал още като дете – отначало само текстовете, но като понапреднах малко с цигулката, започнах да нотирам и мелодиите.“ Свиренето на цигулка, участието като гимназист в любителския оркестър в града провокират желанието да продължи да се занимава с музика. Въпреки съпротивата на баща си Стою Джуджев, който иска синът да вземе неговата професия – правото, Стоян идва в София, за да кандидатства в новооткритата Музикална академия. Приет е специалност цигулка и така става един от завършилите първия випуск на Академията.
В разговор от 1977 година, част от Златния фонд на БНР, професорът споменава, че любовта към фолклора датира от детските години, спомня си за някои от своите преподаватели в Музикалната академия, като защитава необходимостта от изучаване на българска народна музика:
За своя учител Добри Христов и неговaта дейност, запис 1970 година:
След дипломирането си през 1924 година, заминава да специализира в Париж. В Консерваторията е студент на Филип Гобер – професор по дирижиране и главен диригент на операта. В Сорбоната записва като основна специалност история на музиката при Андре Пиро, посещава и обща естетика при Виктор Баш. Изучава задълбочено славянска етнография при Андре Мазон. Макар първоначално интересите му да са насочени повече към дирижирането, постепенно фокусът се променя. Още в Софийската музикална академия, неговият преподавател Добри Христов настоява да вземе докторат по етнография. Освен това като есперантист от ученическите си години, той се интересува от езикознание. В Париж посещава и лекциите на Антоан Мейе по общо славянско езикознание и самият той изнася беседи по български фолклор и култура в Славянския институт при Парижкия университет. Същият институт обнародва докторската му дисертация на тема: „Ритъм и метрум в българската народна музика“, защитена през 1931 година с пълно отличие в Сорбоната. Чрез този монографичен труд българското фолклорно творчество става достояние на западноевропейския културен свят. Видни учени – музиколози, езиковеди, слависти – Роман Якобсон, Антоан Мейе, Анри Прюниер, Леон Болийо и др. – дават висока оценка на, както го определят, „капиталния труд“ на младия български музиковед фолклорист.
Преподавателят
В края на 1932 година, след шестгодишен престой във Франция, той се връща в България вече като завършен музиковед, владеещ отлично френски, английски и есперанто. Работи като главен инспектор в Министерството на народната просвета и води часове по акустика в Музикалната академия. Той е един от радетелите за създаване на предмет „народна музика“ в Академията. В изложение до министъра на просвещението през 1934 година Стоян Джуджев пише: „Академията трябва да бъде разсадник на българската песен, да я извади из нашите сборници на музейните архиви и да я пръсне сред народа. Тя трябва да научи своите питомци да ценят родната си песен наред с творбите на големите чужди майстори.“ След като получава одобрение, Джуджев започва интензивна преподавателска дейност. Първите си лекторски часове по народна музика провежда през 1935-та, като си спомня: „В началото въведохме много часове, едва успявах да ги вземам, а и нямаше точна програма, нямаше учебен план, предвиждащ съответния материал.“
През 1936 година спечелва конкурс за редовен преподавател по народна музика и музикална етнография. От 1937-ма е доцент, а от 1941 – професор по музикална етнография и българска народна музика. Дълги години той е най-авторитетният специалист и по история на музиката в Държавната консерватория, доразвивайки теоретичните постановки на Добри Христов и Васил Стоин. Пак по негово влияние през 1963 година Академичният съвет на консерваторията открива специален курс по теория на народната музика (етномузикология), а дисциплината музикален фолклор се въвежда като задължителен учебен предмет във всички специални курсове. Така на практика Стоян Джуджев създава системата за преподаване на предмета „народна музика“ и както посочва проф. Димитрина Кауфман: „Проф. Джуджев създаде езика, чрез който и днес всички ние, които се занимаваме с фолклор и фолклористика говорим, мислим и се изразяваме.“
Като дългогодишен преподавател Джуджев е учител на няколко поколения български музиканти. В техните спомени той е солиден учен, авторитетен преподавател и етичен човек. Не е случайно, че при него специализират музиковеди от Азия, Африка, Америка и Европа. Показал изключителното богатство и художествени достойнства на нашия фолклор, той ратува за уважение към народната култура на всеки народ.
Фолклористката Елена Стоин говори за приноса на проф. Джуджев в областта на българския музикален фолклор, запис 1995 година, Златен фонд на БНР:
Музиковедът проф. Боянка Арнаудова за преподавателя си по фолклор Стоян Джуждев, когото определя като „фундаментален и много светъл образ“ в българското музикознание, запис 2017 година, Златен фонд на БНР:
Изследователят
Повече от 60 години проф. Стоян Джуджев се занимава с научноизследователска дейност като разработва проблеми, свързани с различни музикално-фолклорни явления.
„Още с първите си изследвания от 30-те години той твърдо застава на най-демократични позиции, разглеждайки народната музика и нейната неразривна връзка с цялостната народна култура. Той пръв от българските музикални изследователи въвежда на практика интердисциплинарния подход. Терминологията на съвременната българска музикално-фолклорна наука до голяма степен е дело на Джуджев“, твърди един от неговите изявени ученици проф. Николай Кауфман.
През 50-те години Джуджев публикува четиритомната си „Теория на българската народна музика“. Предназначена за обучение на студентите от Музикалната академия (тогава Българска държавна консерватория), тази богата на съдържание теория далече надхвърля изискванията за учебник. С нея Джуджев възпитава и в любов към родното поетично и музикално народно творчество. Публикува редица студии и статии по различни възлови въпроси на българската музикална фолклорна наука, поддържа тесни връзки с музиковеди от цял свят.
В края на 70-те години се появяват двата тома на „Българска народна музика“, определяни като връхна точка в неговото научно творчество и в развитието на българската музикална фолклористика. Написани в най-зрялата възраст на твореца, те са обобщение на неговия опит и показват широк поглед, голяма ерудиция и най-важното – силната любов към чистото българско народно творчество. Народна песен, танц, инструментариум, методология на изследването, динамика на развитието, всички детайли са разкрити ясно, точно и задълбочено. Този огромен труд респектира с издържаната класификация на явленията и тяхното научно аргументирано обяснение. Изграден върху образци от българското народно творчество, той дава ключ за тълкуване на музикалния фолклор на много близки и далечни народи.
През 1978 година проф. Стоян Джуджев е удостоен с Хердерова награда на Виенския университет за цялостен принос в поддържане и насърчаване културните взаимоотношения между народите.
Доживял до достолепните 95 години, още приживе Стоян Джуджев е наричан легенда на българската етномузикология и остава една от най-интересните и ярки личности в областта на българската музикална култура.