Обложката на албума „Мистерията на българските гласове“ (вляво), продуциран от Марсел Селие през 1975 г.
Обложката на албума „Мистерията на българските гласове“ (вляво), продуциран от Марсел Селие през 1975 г.

„В Държавния ансамбъл „Филип Кутев“ се провеждаше конкурс за издирване на нови певици. Когато тя се яви и влезе при нас, ми направиха силно впечатление нейната красота, дългата ѝ плитка и репертоарът. А Филип Кутев я питаше: „Ама, още ли песни знаеш?! – Да, разбира се: седенкарски, любовни…“ Наистина нямаха чет – прекрасни песни, които носеха прекрасни текстове и мелодии. Веднага я приеха в редовете на Държавния ансамбъл, а самият Филип Кутев реши, че тези песни не бива да остават без последствие и най-напред той ѝ каза: „Стефке, много ми хареса твоя репертоар и ще ти направя с оркестъра много от тези песни“. Силно се впечатлих, защото дори Вълкана Стоянова по онова време нямаше такава записана музика. Една от тези песни е „Притури се планината“. За първи път Стефка я записа с оркестъра на Държавния ансамбъл в аранжимент на Филип Кутев.“

Едва ли някой би се усъмнил, че в спомените си Надка Караджова говори именно за своята колежка Стефка Съботинова. „Притури се планината“ е не просто музикален идентификационен белег на народната певица. С годините песента се превръща в едно от съкровищата на българското фолклорно наследство. И днес светът продължава да ни припознава с „Притури се планината“. Тази връхна точка, разбира се, не би имала същите измерения, ако не беше съпътствана от така плодовито творчество, с което Стефка Съботинова се нарежда сред най-изявените гласове в българската песенна традиция.

Предлагаме Ви да чуете нейното изпълнение „Калинчице“, записано през 1960 г. с Ансамбъла за народни песни на Българското радио, където Стефка Съботинова постъпва като солистка. Чрез ефира на Радио София много от нейни песни стават широко разпознаваеми.

Стефка Съботинова (2 април 1930 – 30 юли 2010) е родена в старозагорското село Обручище. През 50-те години пристига в София и става една от първите хористки в Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев“. Открива я издирвачът на български фолклор Жечо Долчинков. Репертоарът на Стефка Съботинова се състои основно от песенно наследство от Беломорска Тракия, откъдето е и нейното потекло. Самата тя споделя: „Аз пея както съм научила песента от баба ми и най-интересни са аранжиментите на баба ми. Защото тя ги пееше така, както се пеят от народа“.

За дуета ѝ с Тинка Пешева, който се проявява в Държавния ансамбъл, Надка Караджова си спомня: „Със Стефка и с Тинчето бяхме колежки. И двете ги избираха да пеят в камерни групи във „Филип Кутев“. Този дует се утвърди по сцените и в звукозаписната продукция, голяма част от която се осъществяваше в Националното радио. Страшно се спяваха двата гласа. И Тинчето, и Стефка са лирични гласове – наистина много подходящо съчетание, страхотен тандем както като певици, така и като характери – весели, непринудени, народни хора. Мисля, че техните песни ще бъдат издирвани и възродени от нови и млади изпълнители“.

Чуйте този лиричен глас, който говори така приказно, както и когато пее, в едно от последните интервюта на Стефка Съботинова за Националното радио от началото на 2010-а:

През 70-те години Стефка Съботинова влиза в състава на „Мистерията на българските гласове“. В този период до 1990 г. женският хор е част от Ансамбъла за народни песни на Българското радио. През 1975 г. швейцарският етнолог и издател на български фолклор Марсел Селие продуцира първия албум „Мистерията на българските гласове“, в който единствената певица със солови изпълнения е Стефка Съботинова с „Притури се планината“ и „Мър, Станке ле“. През 1989 г. „Притури се планината“ е използвана за саундтрак на френско-канадския игрален филм „Исус от Монреал“, а по-късно – и като част от музиката към френската драма „Лионците“ (2011). През 1994 г. френският композитор Жаки Анона я обработва в нов, модерен вариант, с който песента придобива световната си известност.

Каним Ви да чуете едно изпълнение от 1976 г., съхранено в Златния фонд на Радиото, в което песента се доближава възможно най-много до своята автентичност: „Притури се планината“ – аранжимент Филип Кутев, солист Стефка Съботинова:

„Една народна песен – казва Стефка Съботинова – е хубава и се възприема от народа тогава, когато тя прозвучи много мелодично и с умерена тоналност.“

По тази публикация работи Анна Капитанова