На 30 август 1987 г. на Световното първенство по лека атлетика на открито в Рим Стефка Костадинова прескача летвата на 209 сантиметра от втори опит и поставя нов световен рекорд в скока на височина, който и до днес е ненадминат. „Този рекорд не е само мой, той е български и на целия свят“, така легендарната лекоатлетка оценява върховото си постижение.

Родена е на 25 март 1965 г. в Пловдив. Спортните си занимания започва с гимнастика и плуване, а по леката атлетика се запалва в IV клас. Пътят й към световните върхове тръгва от Средното спортно училище „Васил Левски“ в родния й град, където в VII клас вече е майстор на спорта. Първите треньори на Стефка са Добри Иванов и Еньо Тодоров, а след това с подготовката й се заема Николай Петров. За първи път преодолява 2 м на 19 години.

Костадинова има 197 скока над 2 м в 130 състезания, като десетте й най-добри опита са със средна височина от 207 см. Три пъти подобрява световните рекорди в зала.

В 16-годишната си състезателна кариера, което е удивителено дълголетие във високия скок, Стефка Костадинова печели всички възможни отличия и медали, без бронзов, в леката атлетика. Колекцията й включва 7 титли от шампионати на планетата (пет от тях в зала) и 5 европейски (4 на закрито); мечтаното олимпийско злато, което печели в Атланта през 1996 г., скачайки 205 см; сребърен медал от Летните олимпийски игри в Сеул през 1988 г., където губи от американката Луиза Ритър и др. Триумфира във финала на Световната купа в Канбера ’85. Една от най-успешните лекоатлетки на България все още държи рекорда на международния турнир „Бислет геймс“ в Осло с 205 см от 1987 г. През 1996 г. е удостоена с орден „Стара планина“ I степен за изключителни заслуги към страната.

През 1999 г., две години след последното си официално състезание, Стефка Костадинова започва да работи в управленските структури на спорта като вицепрезидент на Българската федерация по лека атлетика. Световната рекордьорка в скока на височина е първата жена, избрана за председател на Българския олимпийски комитет (2005 г.), който оглавява и до днес.

В кариерата си записва и други уникални рекорди. Тя е единствената българка, отличена със спортен Оскар (наградата „Лауреус“) през 1988 г., което я нарежда до легенди като Пеле, Аертон Сена, Диего Марадона, Борис Бекер, Сергей Бубка, Карл Луис и Майк Тайсън. През 2009 г. дарява отличието си на Националния исторически музей. Стефка Костадинова е първият и засега единствен български спортист, приет в Залата на славата на световната лека атлетика, която е учредена през 2012 г. Четири пъти е избирана за Спортист на годината на България, а пет пъти е №1 на Балканите.