„Една мартенска вечер на 1946 година се вряза завинаги в паметта ми, защото направи решителен прелом в моя живот. На „стършеловата маса“ в тогавашния ресторант „Бенковски“ седяха Павел Вежинов, Богомил Райнов, Валери Петров, Христо Ганев, Никола Мирчев, Марко Бехар и Димитър Чавдаров – Челкаш. Те бяха поканили на първа лична среща начинаещия автор, на когото преди дни бяха измислили псевдонима „Незнакомов“, по повод първия му неподписан хумористичен разказ, публикуван в първия брой на новия хумористичен вестник („Стършел“)“. Така започва разказа на писателя хуморист Петър Незнакомов за началото на славната редакция на „стършелите“. Интервюто е записано и съхранено в Златния фонд на Българското национално радио (БНР) през март 1987 година.
В редакцията на „Стършел“ възниква и идеята за основаването на Сатиричния театър в София през 1957 година. Неговият предходник е сатиричният театър „Стършел“, който представлява уникален културен феномен със специално място в театралния живот на страната. В него участват водещи фигури от редакционния колектив – Димитър Чавдаров – Челкаш, Валери Петров и Радой Ралин. Писателят Генчо Узунов допълва разказа за първите години на редакцията. Записът е от честването на 55-та годишнина на вестника през 2001 година.
Дори и в тежките периоди, когато вестникът е бил пред закриване заради критика срещу несъстоятелността на металургичния комбинат „Кремиковци“ и обвинен от Тодор Живков, че публикува „антипартийни, антидържавни и антисъветски материали“, „стършелите“ успяват с най-силното си оръжие – хумора, да променят окончателното решение. Карикатуристът Теню Пиндарев разказва пред микрофона на БНР през 2001 година за сбирката в Централния комитет на Българската комунистическа партия (ЦК на БКП), когато колегата му, писателят Генчо Узунов „спасил положението“, като накарал Тодор Живков да прихне от смях.
За силата на сатиричния талант на Борис Димовски и за посланията на едно от най-директните и ясни образни изкуства в „Стършел“ – карикатурата, говори през 2010 година и първият редактор на вестника след 1989 година Йордан Попов.
„Първият вестник с името „Стършел“ излиза през юли 1886 година в София, а „неговото предназначение е да жили управляващата клика“. Тогава са публикувани едва три броя. Ние сме наследник на българската хумористична традиция, която води началото си от вестник „Гайда“ на Пенчо Славейков. Но най-дълголетният български вестник за хумор и сатира, който излиза без прекъсване от самото си създаване през 1946 година, непосредствено след Втората световна война, и осмива и иронизира обществените, политическите и икономическите прослойки, е днешният „Стършел“. За своите 70 години той не е променял името и нрава си“, обобщава днешният главен редактор на вестника Михаил Вешим в предаването „Премълчаната история“ по програма „Христо Ботев“ на БНР през 2016 година.
Като издание на Отечествения фронт, което е създадено от млади интелектуалци с леви идеи, една от основните цели, които изпълнява „Стършел“, е да дава отпор на сатиричната рубрика на Трифон Кунев „Ситни-дребни … като камилчета”, която се отпечатва ежедневно на първа страница във вестника на БЗНС (НП) „Народно земеделско знаме”. Дълги години „Стършел“ е издание на ЦК на БКП, а хуморът от страниците му е „изпълнение на партийната линия“, като постепенно вестникът се превръща и в единствен отдушник на натрупаното обществено недоволство, разказва Вешим.
В началото на демократичните процеси в страната се налагат тежки промени, които да осигурят бъдещето на хумористичния седмичник. Тогава „стършелите“ взимат единственото възможно решение – „да приватизират хумора в държавата“. И създават „Стършел“ ООД с управител Румен Белчев и „постоянен състав“ на редакцията – Йордан Попов, Михаил Вешим, Сергей Трайков и карикатуристът Ивайло Нинов.
„Ние поддържаме традицията в хумористичния печат, една морална позиция, която за нас е удовлетворение”. С тези думи Михаил Вешим потвърждава упоритостта на „стършелите“ да запазят привилегията си да „казват истината по смешен начин“.