Едно от най-слушаните и обичани радиопредавания, което навъртя повече от половин век в националния ефир, е „Спорт и музика“. Тайната на неувяхващия му успех се крие не само в любовта към спорта. Предаването се наложи през годините заради стила на този формат и сърцатите му екипи, които вещо и професионално, чрез директните връзки в ефира на БНР, даваха възможност слушателите да са съпричастни на всички футболни срещи и на значимото в спорта въобще. Обзори на случилото се през седмицата, анонсиране на предстоящи спортни събития, изчерпателни и обективни коментари и информация за света на спорта, интервюта – това на практика е цялата палитра на журналистическите жанрове. Пред микрофона на „Спорт и музика“ за последните 50 години са заставали изтъкнати журналисти, сред които са основателите на спортната редакция на БНР Петър Милушев и Петър Петров. Всеки, за когото спортът е вълнение и страст, знае и помни имената на Калин Катев, Радослав Янкулов, Емил Кожухаров, Асен Минчев, Тихомир Бенчев, Руслан Райчев, Красимир Луканов, Николай Веселинов, Теодор Черешев, Ивайло Герчев, Иван Пашов, Огнян Симеонов, а в по-ново време – Борислав Нинов, Светослав Костов и Илиян Христов. Не трябва да се забравя, че за успеха на предаването „Спорт и музика“ през годините редом с коментаторите са работили и кореспондентите на БНР от цялата страна, а съучастници в делото са били и множество певци, музиканти, музикални редактори и тонрежисьори.
Летоброенето за предаването започва в един хубав ден на 1963 г., когато пред микрофона сядат основателят на спортната редакция на радиото Петър Петров и Петър Милушев – идейният баща на „Спорт и музика“. Три години по-рано той е пратен да отразява Олимпиадата в Рим. Там посещава едно от спортните студия на италианския обществен оператор RAI и става свидетел на това, как пред малък пулт с двайсетина бутона темпераментен коментатор прави комбинирано предаване чрез директна телефонна връзка със стадионите и залите, включвайки репортерите по места с най-интересното от олимпийските събития. В подходящи моменти се пуска и музика. Можем да си представим какво означава това през 1960 г., когато телевизията още не е чак толкова масово средство за комуникация!
След завръщането си в България Петър Милушев предлага на тогавашното ръководство на радиото и на инженерите от техническа дирекция италианската новост да бъде въведена и у нас. Оказва се, че това, което могат италианците, го могат и нашите радиоинженери. Те преустройват апаратната, конструират малкия пулт-чудо за телефонна комуникация и така създават техническата възможност за комбинирани предавания. В началото „Спорт и музика“ освен футбол отразява и много популярната тогава международна колоездачна обиколка на България. От футболното ни първенство биват отразявани комбинирано по два мача. Боби Симеонов и Любен Попов предават от софийските стадиони. По-късно от Пловдив коментират Митко Чуков, Николай Галов, Емил Александров и Васил Атанасов, Митко Гогошев и Стефан Янев – от Варна, Сава Тончев – от Шумен.
С годините екипът на „Спорт и музика“ се разраства, като винаги е бил в крак с техническите нововъведения, които по-късно намират приложение и в останалите предавания и емисии на БНР. Не на последно място предаването през годините е пример и за добър музикален вкус, а балансът между говор и музика е еталон за радиожурналистиката.